Гаснещ зрак [bg]

Сандалат се сепна.

— Разбира се, хирург, това никога не би могло да се случи!

— Жестока преценка — бедният заслужава да е беден, а ако изгубят дух, какво пък, болестта е просто справедлива. Освен това, кой би искал да подкрепи едно избуяване на тези недостойни, които в своята бедност падат до безкрайно размножаване? Колкото до непригодните, толкова упорити в отказа си да се приспособят, оставете ги да понесат последствията на собствените си престъпления!

— Ако това ни очаква — каза Сандалат, — по-скоро бих го напуснала, отколкото да съм свидетелка на такава поквара. Това, което описвате, лечителю, е просто ужасяващо.

— Да, така е. Макар да съм доволен да ми се заплаща за услугите не много повече от необходимото, за да посрещна нуждите си, наистина се боя от време, когато ще измерваме всички услуги спрямо купчината монети.

— Прок — намеси се Айвис, — знаеш ли историята за Господаря на омразата?

Хирургът се усмихна.

— Командире, разкажете ни, моля, защото бихме ли могли да не се удивим при назоваването на такъв господар?

— Знам я от самия лорд Драконъс — почна Айвис. — Разказа ми я, когато бяхме на кампания. Имало един джагът, Готос. Прокълнат със свръхестествена интелигентност и непреклонен нрав, окото му било твърде остро, умът му — твърде проницателен. В това, Прок, той може би е до голяма степен като теб.

Хирургът се усмихна пак и вдигна халбата си за поздрав.

Айвис изгледа Прок с лека неприязън, после продължи:

— Готос започнал едно съждение и се оказал неспособен да спре хода му. Дълбал надолу и надолу. Търсел ли истината? Или желаел нещо друго? Дар на надежда или дори изкупление? Мечтаел ли да намери, в самия край, свят, разгърнал се с естествената красота на роза?

— Какво е съждението? — попита Сандалат.

— След малко, милейди — каза Айвис. — Засега нека разгледаме една по-проста нужда, може би контрасъждение, и то е за баланса. В акта на наблюдение не трябва ли човек да търси мярката му, макар и само за да облекчи душата? Доброто с лошото, славното с мерзкото? Макар и само за да изравни теглилките на всяка везна?

Прок проговори тежко.

— Теглилките, Айвис, не са еднакви.

— Готос би се съгласил с теб, Прок. Цивилизацията е война срещу несправедливостта. В стъпките си тя може да залита понякога или дори понякога да се огъне от изтощение, но въпреки това се придържа към определена цел и тя е, най-просто казано, желание да се защитят безпомощните срещу онези, които биха се нахвърлили върху тях като върху плячка. Правилата пораждат още правила, законите изобилстват. Удобство и безопасност, живот, преживяван в мир.

Прок изсумтя и Айвис изпъна пръст към него, за да го накара да замълчи. После продължи: