Гаснещ зрак [bg]

— Вренек.

— Имаш ли братя или сестри?

— Не.

— Родителите ти?

— Само мама. Мъжът, който ме е направил, бил от войската. Също така правел конски подкови и други неща и умрял от конски ритник. Не го помня, но мама казва, че ще стана голям, като него. Виждала го в костите ми.

— Няма ли да се върнеш при нея?

— Не и преди да убия онези, които нараниха Джиния. Тогава ще се върна. Ще намеря Джиния в селото и ще се оженим. Тя казва, че не може да има деца, вече не, след онова, което ѝ направиха, но няма значение, а и това, че мама не я харесва заради това какво ѝ направиха, няма значение. Ще се оженя за Джиния и ще я защитавам вечно.

Лорд Аномандър вече не гледаше Вренек. Гледаше Каладън Бруд. След малко каза:

— И така, вече вдигам знамето си, азатанай, за едно заслужено бъдеще и пречистена съвест. Ако не в името на любовта, то коя друга кауза си заслужава?

— Драконъс би застанал с теб, Първи сине, под такова знаме. И следователно благородниците губят.

Лорд Аномандър се обърна и огледа голите дървеса и овъглените им стволове, които обкръжаваха поляната.

— Значи ли това, че сме подминали века на срама, Каладън? Никакво жило ли няма, ако се присмея на своите приятели благородници?

— Силата му е намаляла. Срамът, приятелю, вече е само един призрак, бродещ във всеки град, всяка паланка и село. Има по-малко плътност от дървесния дим и само жули гърлото с не повече от сърбеж.

— Ще го направя стихиен пожар.

— В такъв пожар, Първи сине, пази знамето си добре.

— Вренек — каза Аномандър.

— Милорд?

— Когато дойде твоето време… за отмъщение. Намери ме.

— Нямам нужда от помощ. Те забиха меч в мен и не умрях. Могат да опитат отново и пак няма да умра. Моето обещание ме пази жив. Когато ставаш мъж, се научаваш да правиш каквото казваш, че ще направиш. Точно това те прави мъж.

— Уви, на света има много по-малко мъже, отколкото би си помислил, Вренек.

— Но аз съм мъж.

— Вярвам ти — отвърна лорд Аномандър. — Но разбери предложението ми, преди да го отхвърлиш. Когато намериш онези насилници и убийци, те ще бъдат в кохорта, в легиона на Урусандер. Като нищо може да има хиляда войници между теб и тях. Аз ще прочистя пътя ти, Вренек.

Вренек зяпна Първия син.

— Но, милорд, аз ще го направя нощем, когато те спят.

Каладън Бруд се изсмя и се изплю в огъня.

— Умен мъж е този, който мисли как да изпълни обета си.

— Не искам да те излагам на риск, Вренек. Намери ме на всяка цена и можем да обсъдим нужната тактика.

— Вие нямате време за мен, милорд.

— Ти си гражданин на Куралд Галайн. Разбира се, че имам време за теб.

Вренек не разбра това. Не беше сигурен какво означава думата „гражданин“. Купата беше празна. Остави я на земята и придърпа кожите около себе си.

— Наближава заник-слънце — каза лорд Аномандър. — Спи, Вренек. Утре ще те заведем в цитаделата на Драконите.

— И аз отново ще видя обещанието си към Драконъс — каза Каладън Бруд.