Гаснещ зрак [bg]

Но наглостта има навика погрешно да разбира някои неща. Ако първите джеларкани бяха изглеждали объркани от понятия като собственост; ако не бяха разбирали съвсем какво целяха експедициите на тайстите, нито претенциите, които след това предявиха, то всичко това не беше синонимно на слабост. Сега Айвис вече разбираше, че джеларканите се бяха оказали доста вещи в схващането на хвърления срещу тях нов свят, с неговите укрепления и външни постове, с неговото изсичане на дървета и избиване на зверове.

Няколко вика от другата страна на колоната, а след това писъци, и Айвис, бягащ назад към фургона, където седяха майка му и баба му, много по-малките му братовчеди, присвити в закрилящата прегръдка на ръце, които до този момент така успешно бяха отблъсквали жестокостите на света… Айвис, объркан, изплашен, щом видя ужасяващото туловище, скочило сред семейството му, от което фургонът се разтърси, и още едно, чиито огромни челюсти се стегнаха около главата на вола в ярема му и смъкнаха ревящото животно на колене.

Кръвта, която плисна от близките на Айвис, беше като пелена, запокитена срещу вятъра. Огромният вълк — соултейкън — изби всички във фургона. После се срина на земята, ръмжащ и тръпнещ, убит от копието на ловец, когото Айвис не можа да види, и убежището, към което момчето беше тичало, се оказа само купчина разкъсани тела.

В ужаса си той се свря под фургона и се сви на топка. Кръвта на семейството му се лееше като дъжд през процепите на дъските.

Спомените му за останалото от онова нападение бяха размътени, твърде смътни, за да може да ги разчлени. Джеларканите се бяха оказали ловна глутница, превърнала се в бойна банда. Можеха лесно да избият всички в колоната. Вместо това бяха ударили само веднъж и се бяха оттеглили. Опитали се бяха да отправят послание, на най-прост и ясен език. Чак години по-късно, когато войната бе започнала не на шега, джеларканите проумяха, че предупрежденията изобщо не действат. Наглостта, в края на краищата, посреща такива предупреждения с думи като подлост. Наглостта отвръща с възмущение. И това е горивото за мъст и отплата, това са родилните викове на войната — и тайстите я поведоха по напълно предсказуеми начини и — той вече го разбираше — начини, достойни за презрение.