Гаснещ зрак [bg]

В тази къща вече имаше призраци и несъмнено в двора също, както и навън, по бойното поле. Във въздуха витаеше тревога, която нямаше нищо общо с мразовитите течения, щом зимният вятър проникнеше през пукнатините и под вратите.

Вляво от нея Сорка пълнеше лулата си. Ръждивецът беше смесен с нещо, може би градински чай, от което се получаваше остра, но не чак неприятна миризма.

Сандалат забеляза, че хирург Прок срещу тях хвърля око на Сорка.

— Мила Сорка — каза той, — някои от моята професия твърдят, че пушенето на ръждивец е вреден навик.

Известно време тя като че ли не смяташе, че забележката му заслужава отговор, но след това леко се размърда и се пресегна да вземе халбата си.

— Хирург Прок — каза с толкова тих глас, че сякаш искаше да накара мъжа срещу нея да се наведе по-близо, за да я чуе, — съдбата на един писар е да свърши деня с почернен език.

Прок кривна глава и я изгледа с вяла усмивка.

— Често е забелязвано, да.

— Мастилото вредно ли е?

— Изпий бутилка и със сигурност ще умреш.

— Точно така — отвърна тя.

Усмивката на Прок се разшири.

— Хайде да си представим, ако ми позволиш, онова бъдеще, в което цярът е подръка за всички неща или, за да сме по-точни, повечето неща, защото както отбеляза по-рано лейди Сандалат, смъртта остава гладна и никой не може да спре яденето ѝ, а само да го отложи за известно време. Защо, сред такава лечебна благодат, не би трябвало да очакваме общество в мир със себе си? — Прок вдигна халбата си към Сорка. — Тя не мисли така.

— Не съм чул такова мнение от нашата архиварка — каза Ялад.

— Нима? Тогава позволи ми да го изразя просто. Защо трябва да живеем живота си в постоянен страх — въпреки сегашните обстоятелства? Трябва ли да тръпнем от всичко, което бихме могли да докоснем или погълнем? От онзи облак, през който трябва да преминем, да речем, по дирята на Сорка по някой коридор? Или, в нейния случай, мастилото, с което тя упражнява занаята си? До каква степен, чуди се човек, самообладанието носи здраве и благополучие? Една душа в мир със себе си със сигурност е по-здрава от потиснатата от тревога и страх. Какво да кажем за свръхсклонните да съдят между нас? Що за зловредни течности се отделят вътрешно от вгорчени сравнения и морални устои? Що за отрови обслужват фарисейското самодоволство?

— Може би — подхвърли Ялад, — след като магията прави излишна нуждата от богове — с всичките техни необходими конфигурации на грях и съдене, — ние всъщност ще се обърнем към земните истини — или привидни истини — за здраве и благополучие, на които можем да опрем такива понятия като справедливост, вина и заслужено наказание. В известен смисъл не е ли това по-прост начин на мислене?

Прок се взря в Ялад с нескрито възхищение.

— Портален сержант, аплодирам ви. В края на краищата умът на един бог и начинът, по който той анализира съденето и наказанието, е по природа извън нашето разбиране, а в такъв един своенравен свят, какъвто е нашият, ами да, това определено служи като нещо извратено утешително. Но в контраст, както казвате, ние в един безбожен свят сме подканени да се съдим взаимно и по сурови правила, несъмнено. Захвърлете преценката си! И ако Сорка не коленичи пред оправдано лошото ви настроение, какво пък, обявете изгонване и с този мокър парцал избършете ръцете си от нея!