Повелител на сенките [bg]

— Какво означава тази? — попита Кит, посочвайки я, докато портата се отваряше, вдигайки облаче от ръжда.

Тай го погледна.

— Отвори се.

— И аз така предположих — измърмори Кит, докато влизаха.

Когато се озоваха вътре, Кит се огледа удивено наоколо. Градините може и да бяха занемарени, но дори така се виждаше, че някога тук бе имало беседки, обрасли с рози, и мраморни балюстради, поддържащи масивни каменни стомни, от които се изливаха цветя и бурени. Всичко бе потънало в диви цветя… беше красиво, по един странен, завладян от разруха начин.

Къщата бе същински малък замък, а короната от тръни, която Кит вече разпознаваше като семейния символ на рода Блекторн, бе гравирана върху металната входна врата и на върха на колоните.

— Изглежда обитавана от духове — отбеляза Ливи, докато изкачваха стъпалата.

В далечината Кит зърна катраненочерния кръг на старо, декоративно езерце, около което имаше мраморни пейки. Статуя на мъж в тога го съзерцаваше с празни, разтревожени очи.

— Някога тук имаше цяла колекция от статуи на древногръцки и древноримски драматурзи и поети — обясни Ливи, докато Тай се зае с вратата. — Чичо Артър накара да изпратят повечето в Лосанджелиския институт.

— Руната за отваряне не действа — заяви Тай и се изправи, поглеждайки Кит така, сякаш знаеше всичко, което той си мислеше. Сякаш знаеше всичко, което той си беше помислял някога. В това, погледът на Тиберий да бъде съсредоточен единствено в теб, имаше нещо едновременно плашещо и вълнуващо. — Трябва да измислим начин да проникнем вътре.

Той мина покрай Кит и сестра си и пое надолу по стълбите. Те заобиколиха имението и се спуснаха към застлана с камъчета пътека. Живи плетове, които някога вероятно бяха грижливо поддържани, сега се разклоняваха във всички посоки в експлозия от листа и цветя. Водите на Темза блещукаха в далечината.

— Може би има заден вход — предположи Ливи. — А и прозорците едва ли са чак толкова сигурни.

— Ами тази врата? — попита Кит и посочи.

Тай се обърна, сбърчил вежди.

— Каква врата?

— Ето тук — каза Кит озадачено. Виждаше я съвсем ясно: висок, тесен вход, върху който беше гравиран причудлив символ. Сложи длан върху старото дърво: то бе грапаво и топло под пръстите му. — Не я ли виждате?

— Сега я виждам — каза Ливи. — Но… кълна се, само преди секунда не беше там.

— Нещо като двойна магия за прикриване? — предположи Тай, приближавайки се, за да застане до Кит. Беше вдигнал качулката на суитшърта си и лицето му беше блед овал между черната му коса и тъмнотата на яката му. — Но защо Кит успя да я види?

— Може би защото съм свикнал да виждам магиите за прикритие на Пазара на сенките.