Третият близнак [bg]

— Бедната Джийни! — въздъхна той. — Копелетата здравата са те наплашили. Съжалявам.

Изправи се и обу дънките си.

Тя изведнъж почувства пълна увереност, че е сбъркала. Клонингът от Филаделфия, изнасилвачът, никога нямаше да стане и да обуе дънките си в такава ситуация. Щеше да я хвърли на леглото, да разкъса дрехите й и да я обладае със сила. Този човек обаче бе различен. Това беше Стив. Тя почувства почти непреодолимо желание да го грабне в прегръдките си и да се люби с него.

— Стив…

— Аз съм. — Той се усмихна.

Но дали това не беше и целта на играта? След като спечели доверието й и си легнеха голи в леглото, нямаше ли той да се промени и да покаже истинската си природа? Онази природа, която го караше да извиква у жените страх и болка? Тя потрепери.

— Май е по-добре да си ходиш — каза колебливо Джийни и отмести поглед.

— Би могла да ме провериш — предложи Стив.

— Добре. Къде за първи път се видяхме?

— На тенискорта.

Това бе правилният отговор.

Но и двамата — и Стив, и похитителят — в този ден са били в УДФ.

— Питай нещо друго.

— Колко канелени кифлички изяде Стив в петък сутринта?

Той се усмихна.

— Осем. Срам ме е да си призная, но…

Тя поклати глава отчаяно.

— Този апартамент може да се подслушва. Те претърсиха кабинета ми, изтеглиха ми електронната поща, като нищо могат и да ни слушат сега. Не познавам Стив Логън добре, а това, което знам за него, и други може да го знаят.

— Май си права — каза той, навличайки тениската си.

После седна на леглото и се обу. Тя отиде в хола — не искаше да стои в спалнята и да го гледа как се облича. Дали това не бе ужасна грешка? Или най-добрият ход, който някога е правила? Усети неприятна болка между краката си — толкова силно й се бе искало да се люби със Стив. Но мисълта, че би могла да се окаже в леглото с някой като Уейн Статнър, я накара да се разтрепери от страх.

Той влезе в хола напълно облечен. Джийни го погледна в очите, търсейки нещо в тях, някакъв знак, който да отхвърли съмненията й, но не го откри. Не знам кой си, просто не знам и това е.

Стив разгада мисълта й.

— Няма смисъл, виждам. Доверието си е доверие, но когато си отиде, просто изчезва и точка. — Съжалението му ясно личеше. — Какъв гад, ей богу, какъв шибан гад!

Гневът му я изплаши. Тя беше силна, но той бе по-силен от нея. Искаше й се да изчезне оттук по възможно най-бързия начин.

Той усети нетърпението й.

— Добре, тръгвам си — каза примирено и се запъти към вратата. — Разбираш, че той няма да си тръгне, нали?

Тя кимна.

Стив каза това, което Джийни мислеше:

— Но докато не се махна, не можеш да бъдеш сигурна. И ако си изляза и след това се върна веднага, това също не се брои. За да си напълно убедена, че това съм аз, трябва наистина да си тръгна.