Крахът на титаните [bg]

— Лудендорф ще спре руското настъпление, майко — рече той. Надяваше се да й казва истината.

Преди тя да отговори, свирката изсвири, Валтер целуна майка си и се качи на влака.

Валтер се чувстваше лично отговорен за германските неуспехи на Източния фронт. Беше един от специалистите в разузнаването, които предвиждаха, че Русия не може да нападне толкова скоро след началото на мобилизацията. Примираше от срам, когато си помислеше за това. Предполагаше обаче, че не е сгрешил напълно и че русите пращат на фронта зле подготвени и снабдени войски.

Подозренията му се засилиха, когато по-късно следобед същата неделя той пристигна в Източна Прусия с антуража на Лудендорф — получиха се доклади, че на север руската Първа армия е спряна. Русите бяха навлезли едва на няколко мили на немска територия и военната логика налагаше да напреднат. Какво чакаха? Валтер допускаше, че храната им е на привършване.

Южната част на клещите обаче — Втора армия — продължаваше да напредва и основната задача на Лудендорф бе да я спре.

На следващата сутрин, понеделник, двадесет и четвърти август, Валтер донесе на генерала две безценни съобщения. И двете бяха руски телеграми, прихванати и преведени от немското разузнаване.

Първото, изпратено в пет и половина сутринта, беше от генерал Рененкампф, командир на руската Първа армия. Рененкампф най-сетне се раздвижваше, но вместо да се насочи на юг, за да затвори клещите, като се срещне с Втора армия, той по необясними причини се насочваше на запад, в направление, което не застрашаваше никакви германски войски.

Второто съобщение беше изпратено половин час по-късно от генерал Самсонов, командир на Втора армия. Генералът заповядваше на своите Тринадесети и Петнадесети корпуси да последват Двадесети корпус на германската армия, доколкото беше убеден, че този немски корпус е в отстъпление.

— Това е изумително! — възкликна Лудендорф. — Как сме получили тези сведения?

Гледаше подозрително, сякаш бе възможно Валтер да го мами. Валтер имаше усещането, че генералът не му вярва, понеже е от старата военна аристокрация.

— Знаем ли кодовете им? — попита Лудендорф.

— Не ползват кодове — отвърна Валтер.

— Пращат нешифровани заповеди? Защо, за Бога?

— Руските войници не са подготвени да боравят с кодове — обясни Валтер. — Изчисленията на нашето разузнаване преди войната сочат, че надали има достатъчно грамотни хора, които да боравят с предавателите.