Крахът на титаните [bg]

IV

Валтер бе въодушевен от събитията в Европа. Налице бяха всички изгледи за кратка война и бърза победа за Германия. С Мод щяха да са заедно по Коледа.

Освен ако не умреше, разбира се. Но тогава пък щеше да умре щастлив.

Потръпваше от радост, винаги когато си спомнеше нощта им заедно. Не загубиха в сън нито една скъпоценна минута. Правиха любов три пъти. Първоначалното разочарование и трудност после само бяха усилили еуфорията им. Когато не се любеха, приказваха и се галеха лениво. И разговорите им бяха невероятни. Каквото можеше да признае пред себе си, можеше да го каже и на Мод. Никога не се бе чувствал толкова близък с друг човек.

До изгрев слънце бяха изяли всичките плодове в купата и всички шоколадови бонбони в кутията. След това си тръгнаха — Мод, за да се промъкне обратно в дома на Фиц и да се престори пред прислугата, че е била на ранна разходка; Валтер, за да опакова една пътна чанта и да нареди на прислужника си да прати останалите му вещи в Берлин.

В таксито от Найтсбридж до Мейфеър стискаха ръце и почти не разговаряха. Валтер каза на шофьора да спре на ъгъла преди къщата на фиц. Мод го целуна с отчаяна страст. После си тръгна и го остави да се пита ще я види ли някога пак. Войната започваше добре. Немската армия напредваше устремно през Белгия. На юг французите — водени по-скоро от емоция, отколкото от стратегия — бяха нахлули в Лотарингия, само за да бъдат покосени от германската артилерия. Сега бяха в пълно отстъпление.

Япония застана на страната на Франция и Великобритания и така за съжаление позволи прехвърлянето на руските войски от Далечния Изток към европейския театър на военните действия. За голямо облекчение на Валтер обаче американците потвърдиха неутралитета си. „Колко малък стана светът“ — мислеше Валтер — „Япония беше възможно най-далече на изток, а Америка — на запад. Войната обиколи света.“

Според немското разузнаване французите бяха пратили цял порой телеграми в Петербург, умолявайки руския цар да нападне, с надеждата германците да бъдат принудени да разделят силите си. И русите се бяха придвижили по-бързо от очакванията на всички. Тяхната Първа армия учуди света, пресичайки германската граница едва дванадесет дни след началото на мобилизацията. Междувременно Втора армия нахлу по на юг, от снабдителната станция при Остроленка, по направление, което щеше да затвори клещите при града Таненберг. И двете руски армии не срещнаха съпротива.