Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Вървяха до залез и спаха под дърветата.
По обед на третия ден излязоха от гората и се натъкнаха на хубава къща сред ниви, където зрееха овес и пшеница. Беше на два етажа, със силно скосен покрив. В двора имаше кладенец от бетон и някаква ниска каменна постройка, която приличаше на кочина, само че беше чиста. Мястото приличаше на дома на някой богат земски изправник или друг дребен благородник. Беше заключено и нямаше никого.
След още една миля, за всеобща почуда, пътят мина през цяло село с подобни къщи, всичките изоставени. Григорий постепенно разбра, че са пресекли границата и вече са в Германия, а тези хубави къщи са домовете на немските селяни, които са избягали с целите си семейства и стоката пред приближаващата руска армия. А къде бяха бедняшките колиби? Къде се бяха дянали мръсотията на свинете и говедата? Защо нямаше паянтови обори с изкърпени стени и пробити покриви?
Войниците тържествуваха.
— Бягат от нас! — заяви един селянин. — Страхуват се от русите. Ще завладеем Германия, без да дадем и един изстрел!
От кръжока на Константин, Григорий знаеше, че планът на немците е първо да завладеят Франция и тогава да се разправят с Русия. Германците не се предаваха, просто избираха битките си. Но и така бе странно, че изоставят тази хубава земя без бой.
— Ваше благородие, коя част от Германия е това? — попита той Томчак.
— Наричат я Източна Прусия.
— Най-богатата част от Германия ли е това?
— Не мисля — отвърна подпоручикът. — Не виждам дворци.
— А обикновените немци достатъчно богати ли са, та да живеят в такива къщи?
— Май да.
Като че ли и голобрадият Томчак не знаеше много повече от Григорий.
Григорий продължи да върви, ала беше обезсърчен. Имаше се за образован, но нямаше представа, че немците живеят толкова добре.
Исак изрече на глас неговите съмнения:
— Още не сме почнали да се бием, а едва ни изхранват — тихо каза той. — Как очакват да воюваме с хора, които са толкова организирани, че си държат прасетата в каменни къщи?
IV
Валтер бе въодушевен от събитията в Европа. Налице бяха всички изгледи за кратка война и бърза победа за Германия. С Мод щяха да са заедно по Коледа.
Освен ако не умреше, разбира се. Но тогава пък щеше да умре щастлив.
Потръпваше от радост, винаги когато си спомнеше нощта им заедно. Не загубиха в сън нито една скъпоценна минута. Правиха любов три пъти. Първоначалното разочарование и трудност после само бяха усилили еуфорията им. Когато не се любеха, приказваха и се галеха лениво. И разговорите им бяха невероятни. Каквото можеше да признае пред себе си, можеше да го каже и на Мод. Никога не се бе чувствал толкова близък с друг човек.
До изгрев слънце бяха изяли всичките плодове в купата и всички шоколадови бонбони в кутията. След това си тръгнаха — Мод, за да се промъкне обратно в дома на Фиц и да се престори пред прислугата, че е била на ранна разходка; Валтер, за да опакова една пътна чанта и да нареди на прислужника си да прати останалите му вещи в Берлин.
В таксито от Найтсбридж до Мейфеър стискаха ръце и почти не разговаряха. Валтер каза на шофьора да спре на ъгъла преди къщата на фиц. Мод го целуна с отчаяна страст. После си тръгна и го остави да се пита ще я види ли някога пак. Войната започваше добре. Немската армия напредваше устремно през Белгия. На юг французите — водени по-скоро от емоция, отколкото от стратегия — бяха нахлули в Лотарингия, само за да бъдат покосени от германската артилерия. Сега бяха в пълно отстъпление.
Япония застана на страната на Франция и Великобритания и така за съжаление позволи прехвърлянето на руските войски от Далечния Изток към европейския театър на военните действия. За голямо облекчение на Валтер обаче американците потвърдиха неутралитета си. „Колко малък стана светът“ — мислеше Валтер — „Япония беше възможно най-далече на изток, а Америка — на запад. Войната обиколи света.“
Според немското разузнаване французите бяха пратили цял порой телеграми в Петербург, умолявайки руския цар да нападне, с надеждата германците да бъдат принудени да разделят силите си. И русите се бяха придвижили по-бързо от очакванията на всички. Тяхната Първа армия учуди света, пресичайки германската граница едва дванадесет дни след началото на мобилизацията. Междувременно Втора армия нахлу по на юг, от снабдителната станция при Остроленка, по направление, което щеше да затвори клещите при града Таненберг. И двете руски армии не срещнаха съпротива.