Крахът на титаните [bg]

Картечарят поднови стрелбата и всички застинаха.

Появи се майор Бобров — пълзеше на колене и лакти.

— Войници! — викна той. — По моя команда, към картечницата!

„Ти си луд“, помисли Григорий. „Е, аз не съм.“

Старшина Гаврик повтори командата:

— Готови за атака на картечното гнездо! Чакай заповед!

Бобров се изправи и затича приведен покрай хората си. Когато се отдалечи малко, извика заповедта. „Губиш си времето“, помисли Григорий. „Да не си въобразяваш, че сме самоубийци?“

Картечната стрелба спря и майорът безразсъдно се изправи. Беше изгубил фуражката си и сребристата коса го превръщаше в удобна мишена.

— Напред! — изкрещя Бобров.

Гаврик повтори заповедта.

— Напред!

Двамата поведоха хората си през дърветата към картечното гнездо. Григорий с изненада установи, че също бяга, дере се из шубраците, прескача препятствия, движи се приведен и се мъчи не изтърве неудобната пушка. Картечницата мълчеше, но немците стреляха с всичко останало, и ефектът от дузината пушки, стрелящи едновременно, беше почти същият. Ала Григорий продължи да тича, сякаш само това можеше да прави. Виждаше как побелелите от страх картечари отчаяно бързат да презаредят и неумело тикат пълнителя. Някои от русите стреляха, но Григорий нямаше толкова самообладание и просто тичаше. Още не беше приближил картечницата, когато видя трима немски войници да се крият зад един храст. Бяха ужасно млади и го зяпаха уплашено. Нападна ги с насочен напред щик, като че държеше средновековно копие. Чу крясък и осъзна, че вика той самият. Тримата юноши избягаха.

Григорий се втурна след тях, обаче беше изнемощял от глад и немците лесно му се изплъзнаха. Подир стотина метра спря уморен. Наоколо немците бягаха, а русите ги гонеха. Картечарите изоставиха оръжието си. Григорий предположи, че от него се очаква да стреля, обаче сега нямаше сили да вдигне пушката.

Майор Бобров отново се появи и затича покрай линията на своите.

— Напред! — викна той. — Не ги оставяйте да се измъкнат — избийте ги до крак, или ще се върнат и ще ви застрелят утре! Напред!

Григорий отново побягна уморено. И тогава картината се смени. Вляво от него почна шумотевица — стрелба, викове, ругатни. Изведнъж от тази посока се зададоха руски войници, които търчаха с все сили. Майор Бобров, който се намираше до Григорий, продума:

— Какво става, по дяволите?

Григорий се досети — нападаха ги по фланга.

— Дръжте позицията! Прикрийте се и стреляйте! — изкомандва Бобров.

Никой не го слушаше. От гората панически се сипеха други руски войници и другарите на Григорий почнаха да се присламчват към бягащите, завиха надясно и хукнаха на север.