Крахът на титаните [bg]

Пет двойки бяха венчани едновременно в църквата „Света Богородица“. Свещеникът прочете службата бързо и Григорий ядосано забеляза, че не гледаше никого в очите. Надали щеше да забележи, ако някоя от невестите беше маймуна.

Григорий не придиряше особено. Щом минеше покрай някоя църква, спомняше си свещеника, който искаше да блудства с единадесетгодишния Лев. Презрението му към християнството се засили след лекциите по атеизъм в болшевишката партийна организация на Константин.

Григорий и Катерина се женеха набързо, както и останалите четири двойки. Всички мъже бяха в униформи. Мобилизацията предизвика рязък скок в сватбите и църквата се мъчеше да смогне. Григорий мразеше униформата като символ на робството.

Не каза на никого за брака. Не мислеше, че е причина за празнуване. Катерина ясно показа, че за нея това е изцяло практическа мярка, начин да получава издръжка. Сама по себе си идеята беше много добра. Григорий щеше да се притеснява по-малко, докато е в армията и знае, че тя е осигурена парично. И все пак не можеше да се отърве от усещането, че в бракосъчетанието им има нещо изключително фарсово.

След това имаше събиране в женската стая на общежитието. Пиха бира и водка, а един цигулар свиреше народни песни, които всички знаеха. Когато хората започнаха да се напиват, Григорий се измъкна и отиде в стаята си. Изу ботушите и легна в униформените панталони и риза. Духна свещта, но можеше да вижда на светлината от улицата. Още го болеше от ударите на Пински — лявата ръка го болеше при движение, а пукнатите ребра го пробождаха при всяко обръщане в леглото.

Утре щеше да пътува с влак на запад. Военните действия щяха да започнат всеки момент. Беше уплашен — само някой луд би се чувствал иначе. Обаче беше умен и упорит. Щеше да даде всичко от себе си, за да остане жив — това и правеше от смъртта на майка си нататък.

Беше още буден, когато влезе Катерина.

— Тръгна си рано — оплака се тя.

— Не исках да се напивам.

Тя вдигна полата на роклята си.

Той се смая. Погледна тялото й — то изпъкваше на светлината на уличните лампи; погледна дългите извивки на бедрата и русите къдрици.

— Какво правиш? — попита той.

— Идвам в леглото, разбира се.

— Не.

Тя изрита обувките си.

— Какви ги приказваш? Женени сме.

— Само за да можеш да получаваш издръжката.

— Заслужаваш нещо в замяна. — Тя легна и го целуна в устата; дъхът й миришеше на водка.

Той не можеше да потисне надигналото се в него желание и се изчерви от страст и срам. И все пак можа да пророни едно задавено:

— Не.

Тя хвана ръката му и я притегли към гърдите си. Против волята си той я погали и нежно стисна меката плът. Пръстите му намериха твърдото зърно под грубата тъкан на роклята й.

— Виждаш ли? — каза му тя. — Искаш го.

Победоносната нотка го разгневи.

— Разбира се, че искам. Обичам те от деня, когато те срещнах. Но ти обичаш Лев.