Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 419
Перейти на страницу:

— О, защо все мислиш за Лев?

— Навикнал съм от времето, когато беше малък и уязвим.

— Е, сега той е голям човек и пет пари не дава за теб или за мен. Взе ти паспорта, билета и парите и ни остави само с детето си.

Права беше. Лев винаги е бил егоист.

— Човек обича семейството си не защото са винаги любезни и деликатни, а просто защото са му семейство.

— О, я се поглези — раздразнено рече тя. — Утре отиваш във войската. Не искаш да умреш съжалявайки, че не си спал с мен.

Изкушението беше изключително силно. Въпреки че бе полупияна, тялото й беше топло и съблазнително. Нямаше ли правото на една нощ блаженство?

Тя прокара ръка по крака му и хвана твърдия му член.

— Хайде — ти се ожени за мен, можеш да вземеш каквото ти се полага!

„И това е проблемът“, мина през ума му. Тя не го обичаше. Предлагаше му се като заплащане за извършеното от него. Това беше проституция. Почувства се обиден и се разгневи, желанието му да се остави на порива си само подсили чувството.

Тя започна да гали члена му. Ядосан и възбуден, той я отблъсна. Движението бе по-рязко от намеренията му и тя падна от кревата.

Тя извика от изненада и болка.

Григорий не бе искал това, но беше твърде ядосан, за да се извинява.

Известно време тя седеше на пода, плачеше и проклинаше. Той издържа на порива да й помогне. Тя се изправи; олюляваше се от водката.

— Свиня! — започна тя. — Как може да си толкова жесток?

Тя оправи роклята си и закри красивите си крака.

— Каква първа брачна нощ за едно момиче — да бъде изритано от кревата на съпруга си?

Григорий беше жегнат от думите й, но лежеше неподвижен и не каза нищо.

— Никога не съм вярвала, че може да си толкова безчувствен! Върви по дяволите! По дяволите!

Взе си обущата, отвори с трясък вратата и се втурна навън.

Григорий се чувстваше напълно смазан. В последния си ден от цивилния живот се скара с жената, която обожаваше. Загинеше ли в бой, щеше да загине нещастен. „Какъв скапан свят“, мислеше си той, „какъв окаян живот.“

Отиде да затвори вратата. От прага чу как в съседната стая Катерина говори с пресилена веселост:

— Не можа да го вдигне. Наквасил се е! Дайте още водка и да танцуваме!

Той удари вратата с юмрук и се тръшна на леглото.

III

Най-сетне заспа неспокоен сън. Събуди се рано на следващата сутрин. Изми се, облече униформата и хапна малко хляб.

Надзърна в стаята на момичетата — всички спяха дълбоко, по пода се валяха бутилки, смърдеше на тютюн и разлята бира. Дълго гледа Катерина, която спеше с отворена уста. После излезе от къщата. Не знаеше ще я види ли отново и си внушаваше, че това не го вълнува.

Поободри се покрай вълнението и бъркотията по явяването в полка, получаването на пушка и патрони, намирането на верния влак и запознанството с новите другари. Спря да мисли за Катерина и се съсредоточи върху бъдещето.

Качи се на влака заедно с Исак и още няколкостотин запасняци с нови сиво-зелени униформени бричове и куртки. И Григорий като всички носеше пушка, Мосин-Наган руска направа, висока колкото него с дългия остър щик. Огромната синина от ударите с чука покриваше почти половината му лице и останалите мъже във вагона се отнасяха към него с предпазливо уважение. Вземаха го за някакъв бандит. Влакът излезе от Петербург и затрака упорито през поля и гори.

Залязващото слънце се падаше напред и вдясно от тях, значи пътуваха на югозапад, към Германия. Макар това да му се струваше очевидно, когато го спомена, впечатли и изненада останалите: повечето не знаеха къде се намира Германия.

Григорий пътуваше с влак едва за втори път. Ясно си спомняше първото пътуване. Когато беше на единадесет години, майка му ги доведе заедно с малкия Лев в Санкт Петербург. Баща му беше обесен преди няколко дни и детският ум на Григорий още бе изпълнен със страх и мъка, но подобно на всяко момче, пътешествието го вълнуваше — плътният мирис на мощния локомотив, огромните колела, дружелюбното държание на селяните в третокласния вагон и опияняващата бързина, с която пейзажът се нижеше край влака. Част от тази възбуда се върна у него сега и не можеше да не възприеме случващото се поне малко като приключение, завладяващо, а не само ужасно.

Този път обаче пътуваше във вагон за добитък, като всички с изключение на офицерите. Във вагона имаше четиридесетина души — работници от столицата, бледи и с шавливи очи; дългобради селяни с провлачен говор, които се дивяха на всичко и половин дузина тъмнокоси, тъмнооки евреи.

1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)