Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 419
Перейти на страницу:

Един от евреите седна до Григорий и му се представи като Давид. Баща му правел железни кофи в двора им, разказа той, и ги продавал от село на село. Обясни още, че в армията било пълно с евреи, защото било по-трудно да се отърват от военната служба.

Командваше ги един старшина на име Гаврик, редовен войник, който нервничеше, лаеше заповеди и псуваше непрестанно. Правеше се, че мисли всички за селяни и ги наричаше „скотоложци“. Беше приблизително на възрастта на Григорий — твърде млад, за да е участвал в Японската война от 1904–1905 година, та затова Григорий предположи, че въпреки перченето старшината е уплашен.

През няколко часа влакът спираше на някоя гара и мъжете слизаха. Понякога получаваха само супа и бира, а понякога само вода. Между спирките седяха на пода на вагона. Гаврик имаше грижата да ги обучи да почистват пушките, напомни им различните военни чинове и обръщенията към офицерите. Поручиците и капитаните бяха „Ваше благородие“, а следващите чинове изискваха най-различни обръщения, чак до „Ваша светлост“ за аристократите.

На втория ден според Григорий вече се намираха в руска Полша.

Попита старшината точно в коя част на армията са зачислени. Знаеше, че са в Нарвския полк, но никой не им беше казал как се вписват в общата картина. Гаврик отговори:

— Не е твоя работа. Ходиш където ти кажат, правиш какво ти кажат.

Явно и той не знаеше.

След ден и половина влакът спря в градец на име Остроленка. Григорий не го беше чувал, но виждаше, че тук железопътната линия свършва, та предположи, че е близо до немската граница. Тук се разтоварваха стотици вагони. Плувнали в пот хора и коне се мъчеха да свалят тежките оръдия от вагоните. Хиляди войници кръжаха около сприхавите офицери, които опитваха да ги разпределят по взводове и роти. През това време тонове припаси трябваше да се прехвърлят в конски каруци — меса, чували брашно, бъчонки с бира, сандъци с патрони и артилерийски снаряди и тонове овес за многобройните коне.

По някое време Григорий мерна омразното лице на княз Андрей. Униформата на княза беше разкошна — Григорий не познаваше добре нашивките и не можеше да определи нито полка, нито чина. Яздеше едър дорест кон. Подире му крачеше ефрейтор, понесъл канарче в клетка. „Мога да го застрелям сега и да отмъстя за баща си“, помисли Григорий. Глупава мисъл, разбира се, но все пак той поглади спусъка на пушката, докато князът и канарчето му се отдалечаваха в тълпата.

Времето беше горещо и сухо. Тази нощ Григорий и другарите му от вагона спаха на земята. Григорий разбра, че те съставляват взвод и ще останат заедно в обозримото бъдеще. Следващата сутрин се запознаха с командира си, притеснително млад подпоручик на име Томчак. Той ги поведе на северозапад от Остроленка.

Томчак каза на Григорий, че са в Тринадесети армейски корпус, под командването на генерал Клюев, и са част от Втора армия начело с генерал Самсонов. Останалите от взвода се стреснаха, понеже числото тринадесет носи лош късмет, а старшина Гаврик го скастри:

— Казах ти, че нямаш работа да питаш, Пешков, минетчия такъв.

Недалеч от града настланият с чакъл път се превърна в песъчлива пътека през гората. Каруците от обоза затънаха и коларите бързо разбраха, че не е по силите на един кон да тегли по пясъка натоварена военна кола. Наложи се конете да бъдат разпрегнати и да бъдат впрегнати по два на каруца. Изоставиха край пътя половината каруци.

Вървяха цял ден и отново спаха под звездите. Всяка нощ, преди да заспи, Григорий си казваше: оцелях още един ден, за да се грижа за Катерина и бебето.

Тази вечер Томчак не получи нови заповеди, затова следващата сутрин само седяха под дърветата. Григорий беше доволен — краката и стъпалата го боляха от вчерашния марш и новите ботуши. Селяните бяха свикнали да ходят по цели дни и се подиграваха на кекавите граждани.

По обяд се появи куриер, който им съобщи да тръгнат в осем сутринта, сиреч четири часа по-рано.

По устав не се предвиждаше снабдяването на войниците с вода, затова пиеха от ручеи и кладенци по пътя. Скоро се научиха да пият колкото могат всеки път и да пълнят догоре манерките си. Ядяха само сухари, защото нямаше и как да си готвят. Всеки няколко мили им се налагаше да вадят някое оръдие от блато или пясъци.

1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)