Крахът на титаните [bg]

Григорий стисна пушката в потните си длани и се помъчи да не изпада в паника. Валяха още снаряди — пред него, зад него, отляво и отдясно. Побягна по-бързо.

Обстрелът стана толкова постоянен, че Григорий вече не можеше да различи гърмежа на отделните снаряди — носеше се несекващ тътен като от сто бързи влака. Сетне батальонът явно приближи към противника, защото снарядите започнаха да падат зад гърбовете на войниците. Скоро артилерийският огън стихна и след малко Григорий разбра причината. Пред него започна картечна стрелба и той осъзна, че е близо до линията на противника. Призля му от уплаха.

Картечните откоси почнаха да пердашат гората, разкъсваха короните и разцепваха стволовете на дърветата. Григорий чу наблизо вик и видя как Томчак пада. Коленичи до подпоручика. Лицето и гърдите на младия офицер бяха покрити с кръв. С ужас забеляза, че е ранен в окото. Томчак опита да помръдне и изкрещя от болка.

— Какво да правя? Какво да правя? — повтаряше Григорий. Би могъл да превърже рана, ала как да помогне на човек, който е прострелян право в окото?

Някой го халоса по главата. Вдигна поглед и видя, че край него търчи Гаврик и вика:

— Мърдай, Пешков, мърдай!

Григорий погледа още малко ранения Томчак. Стори му се, че вече не диша. Нямаше как да е напълно сигурен, ала се изправи и хукна да бяга.

Стрелбата се засили. Страхът на Григорий се превърна в гняв. Вражеските куршуми го разяриха. Знаеше, че е безразсъдно, но не можеше да го овладее. Внезапно му се прииска да изтреби гадовете. На няколкостотин метра напред, от другата страна на едно сечище, забеляза сивите униформи и каските с шипове на противника. Застана на коляно зад едно дърво, подаде се иззад ствола, вдигна пушката, прицели се в един немски войник и за пръв път натисна спусъка.

Нищо не последва. Григорий си спомни, че не е свалил предпазителя.

Не беше възможно да свали предпазителя на пушка Мосин-Наган, докато се прицелва и прикладът опира в рамото му. Свали я, седна зад дървото, положи приклада в сгъвката на лакътя си и завъртя голямото изпъкнало копче, което освобождаваше затвора.

Огледа се. Останалите бяха спрели да тичат и също като него бяха намерили прикритие. Едни стреляха, други презареждаха, трети бяха ранени и се гърчеха от болка, а някои лежаха неподвижно, мъртви.

Григорий се подаде иззад дънера, вдигна пушката на рамо и погледна през мерника. Забеляза от един храст да се подава пушка, а над нея — каска с шип. Сърцето му се изпълни с омраза и той бързо стреля пет пъти. Пушката, в която се целеше, беше изтеглена набързо, но не падна и Григорий прецени, че не е улучил. Обзе го ядно разочарование.