Зимата на света [bg]

— Обичам го!

Притесняваше се от реакцията му на въпросите й за неговите родители. Може би не постъпи добре, когато повдигна въпроса — това само го направи нещастен. Но обяснението й беше точно — рано или късно истината вероятно щеше да излезе наяве, а бе по-добре да разбереш това от някого, който те обича. Болезненото му объркване трогна сърцето й и я накара да го обикне още повече. Тогава той й съобщи, че си е уредил отпуск. Отиваше в южното курортно градче Борнмут за ежегодната конференция на Лейбъристката партия през втория уикенд на май, по празника Света Троица. Каза, че и майка му щяла да бъде там, та щял да може да я допита за родителите си; на Дейзи й се стори, че изглежда едновременно нетърпелив и уплашен. Лаутър със сигурност щеше да му откаже разрешение, но още през март, когато го бяха зачислили към курса, Лойд беше говорил с полковник Елис-Джоунс. Полковникът или беше харесал Лойд, или симпатизираше на лейбъристите, или пък и двете; той му даде разрешение, и Лаутър не можеше да го отмени. Разбира се, ако немците нахлуеха във Франция, никой нямаше да може да излезе в отпуск. Дейзи бе необяснимо уплашена от вероятността Лойд да напусне Абъроуен без тя да му е казала, че го обича. Не беше сигурна защо, но трябваше да му каже, преди той да замине. Лейтенант Уилямс трябваше да тръгне в сряда и да се върне след шест дни. По съвпадение Бой съобщи, че ще я посети в сряда вечерта. Дейзи се радваше — не можеше да си обясни причината — че двамата няма да са едновременно в имението. Тя реши да се обясни в любов на Лойд във вторник, преди да е отпътувал. Нямаше си и представа какво ще каже на съпруга си на следващия ден. Докато си представяше разговора, който ще проведе с Лойд, тя разбра, че той сигурно ще я целуне; целунеха ли се, чувствата им щяха да ги обземат и щяха да се любят. След това щяха да прекарат цялата нощ в прегръдките си. В този миг в мечтанията й се прокрадна мисълта, че е нужна дискретност. И за двамата беше по-добре никой да не вижда Лойд да излиза от апартамента й сутринта. Лаути вече имаше подозрения — тя можеше да го долови по отношението му към нея, едновременно неодобрително и нахално, като че ли смяташе, че тя е трябвало да хлътне по него, а не по Лойд. Би било много по-добре, ако тя и Лойд можеха да се срещнат някъде другаде за съдбовния си разговор. Помисли си за неизползваните спални в западното крило и дъхът и спря. Той можеше да излезе по изгрев — ако някой го видеше, нямаше да разбере, че е бил с нея. Тя можеше да се появи по-късно, напълно облечена, и да се престори, че търси някакво загубено семейно притежание — например картина. „Всъщност“ — помисли си тя, докато доизпипваше евентуалната си лъжа — „може да занеса нещо от стаичката за вехтории и предварително да го оставя в спалнята та да може да го използвам като конкретно доказателство.“ В девет часа сутринта във вторник, докато курсантите бяха в час, тя крачеше из горния етаж с комплект шишенца за парфюм с потъмнели сребърни капачета и огледало с дръжка от същия вид. Вече изпитваше вина. Килимът бе вдигнат и стъпките й тропаха по паркета, сякаш съобщаваха за пристигането на някаква библейска блудница. За щастие, в спалните нямаше никой. Отиде в апартамента Гардения — имаше смътния спомен, че в него са складирани завивки. Влезе вътре; в коридора нямаше никого. Бързо затвори вратата след себе си. Беше задъхана. Все още нищо не съм сторила, каза си тя. Явно споменът й е бил точен — из цялата стая, опряни на тапетите с гардении на тях, си стояха спретнати купчини чаршафи, одеяла и възглавници, увити в грубо памучно платно и опаковани с канап като големи пощенски колети. Стаята миришеше на мухъл, и тя отвори един прозорец. Старите мебели още си стояха вътре — леглото, гардеробът, скринът, писалището и бъбрековидната тоалетна масичка с три огледала. Остави шишенцата за парфюм на масичката и застла кревата с част от прибраните завивки. Чаршафите бяха хладни на допир. „Сега вече направих нещо“, рече си тя. „Застлах леглото за себе си и за любовника си.“ Тя погледна белите възглавници и поръбените със сатен розови одеяла, и видя как двамата с Лойд са сплетени в прегръдка и се целуват страстно. Мисълта я предизвика толкова, че усети замайване. Дочу стъпки отвън; чаткаха по паркета като нейните преди малко. Кой ли можеше да бъде? Може би Морисън, старият лакей, за да поправи някой пропускащ канал или пукнат прозорец? Тя чакаше; сърцето й биеше тежко от усещането за вина, докато стъпките доближаваха, а после отминаха. Уплахата я успокои и отслаби огъня вътре в нея. Огледа стаята за последен път и излезе.