Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
— Ако го направим много скоро, явно може да засегне възможността да забременея.
Това го убеди. Той много силно искаше наследник.
— Да, разбира се — отвърна той и се обърна на другата страна.
След една минута беше заспал.
Дейзи лежеше будна, а умът й направо бръмчеше. Можеше ли да се измъкне сега? Щеше да се наложи да се облече — явно не можеше да обикаля нагоре-надолу из имението по нощница. Бой спеше тежко, но често се будеше и отиваше до банята. Ами ако го направеше, докато тя не е тук, и я видеше как се връща облечена? Каква вероятна история би могла да разкаже? Всички знаеха, че има само една причина някоя жена да се разхожда из провинциално имение посред нощ. Лойд щеше да му се наложи да се поизмъчи. И тя щеше да страда заедно с него, докато си мисли как той е сам и разочарован в мухлясалата стая. Щеше ли да легне и да заспи в униформа? Щеше ли да се простуди, освен ако не издърпа някое одеяло, за да се завие. Щеше ли да си помисли, че нещо спешно е станало или просто щеше да си каже, че тя от разсеяност го е оставила да бодува сам? Може би щеше да се чувства подведен и да й се ядоса. По лицето й се стекоха сълзи. Бой хъркаше, тъй че нямаше да узнае. Задряма в малките часове на нощта и засънува, че гони влака, но разни глупави дреболии непрестанно я бавеха — таксито я откара на грешното място, наложи й се да извърви пеша неочаквано дълго разстояние с куфар в ръка, не можеше да си намери билета, а когато стигна перона, видя, че за нея чака старомоден екипаж, на когото щяха да трябват дни, за да стигне до Лондон.
Когато се събуди, Бой беше в банята и се бръснеше.
Тя падна духом. Стана и се облече. Мейзи приготвяше закуската; Бой ядеше яйца, бекон и препечени филийки. Приключиха в девет часа. Лойд й бе казал, че тръгва в девет. Можеше да е в приемната с куфар в ръка. Бой стана от масата и отиде в тоалетната с вестника. Дейзи познаваше сутрешните му навици — щеше да прекара там между пет и десет минути. Изведнъж апатията я напусна. Излезе от апартамента и изтича по стълбите нагоре към преддверието. Лойд не беше там. Вече трябваше да е излязъл. Сърцето й помръкна. Но му предстоеше да стигне до гарата пеш — само състоятелните или хората с крехко здраве поръчваха такси, което да ги вози една миля. Може би щеше да успее да го догони. Излезе през главната врата. Видя го четиристотин ярда по-надолу по алеята — ходеше уверено и си носеше куфара — и сърцето й подскочи от радост. Заряза предпазливостта и хукна подире му. Пред нея по алеята пърпореше леко армейско камионче от модела, който наричаха Тили. За нейна изненада машината забави ход покрай Лойд. — Не! — каза тя, но лейтенант Уилямс бе твърде далеч, за да я чуе. Той хвърли куфара си отзад и скочи в кабината до шофьора. Тя не спря да тича, но работата беше безнадеждна. Малкото возило тръгна и ускори. Дейзи спря. Стоеше и гледаше как Тили минава през портите на Тай Гуин и изчезва от погледа й. Опита да не плаче.