Зимата на света [bg]

IV

Дейзи беше влюбена.

Вече знаеше, че не е обичала никого освен Лойд. Не бе обичала Бой наистина, въпреки че той я бе привлякъл. Що се отнася до горкия Чарли Фаркарсън, в най-добрия случай е била привързана към него. Тя беше смятала, че любовта е нещо, което може да дарява на когото си ще, като при това главната й отговорност е да избира разумно. Вече разбираше, че това не е било вярно. Умът нямаше нищо общо с това и тя нямаше избор. Любовта беше непредвидима като земетръсите. Животът й бе празен, като се изключат двата часа с Лойд всяка вечер. Останалото време от деня минаваше в очакване, а нощта в спомени. Лойд бе като възглавницата, на която тя отпуска глава. Той бе хавлията, с която тя се подсушаваше всеки път, когато излезеше от ваната. Той бе кокалчето на пръста й, което тя поставяше в устата си и замислено смучеше. Как бе могла да не му обръща внимание четири години? Любовта на живота й се беше появила пред нея на бала на „Тринити“, а тя бе забелязала само това, че носеше дрехите на друг! Защо не го прегърна, не го целуна и не поиска да се оженят веднага? Тя предполагаше, че той е знаел през цялото време. Трябва да се е влюбил в нея от началото. Беше я помолил да зареже Бой. „Зарежи го“ — каза й той в нощта, когато посетиха мюзикхола Веселие. — „Стани моя приятелка.“ А тя му се беше изсмяла. Той обаче бе забелязал истината, за която тя е била сляпа. И все пак някаква интуиция дълбоко вътре в нея й каза да го целуне там, на улицата в Мейфеър, в мрака между двете улични лампи. Тогава тя го възприемаше като някакъв каприз — а всъщност е било най-смисленото извършено от нея нещо, понеже вероятно е направило любовта му постоянна. Понастоящем, в Тай Гуин, тя отказа да мисли по въпроса какво ще се случи по-нататък. Живееше от ден за ден, хвърчеше от радост и се усмихваше на всичко. Получи притеснено писмо от майка си в Бъфало — Олга беше разтревожена за здравето и умственото й равновесие след помятането. Дейзи й отговори с успокоително писмо. Майка й съобщи и някои новини — Дейв Рузрок починал в Палм Бийч, Мъфи Диксън се омъжила за Филип Реншоу, а съпругата на сенатора Дюър, Роза, написала бестселър със заглавието Зад кулисите в Белия дом; снимките били направени от Уди. Месец по-рано тези вести щяха да я накарат да тъгува за дома; сега само пробудиха в нея лек интерес. Изпитваше тъга само при мисълта за изгубеното бебе. Болката бе отшумяла още на същия ден; кървенето бе спряло седмица по-късно; загубата я измъчваше. Вече не плачеше, но от време на време се усещаше как гледа в празното пространство и се пита дали е щяло да бъде момче или момиче и как е щяло да изглежда, тогава с ужас разбираше, че не е помръднала цял час. Пролетта дойде и Дейзи излизаше на ветровития склон на хълма в непромокаеми ботуши и шлифер. Понякога, когато беше сигурна, че никой освен овцете няма да я чуе, тя викаше с цяло гърло: