Зимата на света [bg]

Той си спомни за битката на улица „Кейбъл“.

— Докато се бяхме събрали най-мирно, ни нападнаха конните полицаи, които викаха разни неща за мръсните евреи — разказа й той. — Биеха ни с палките и ни избутваха към стъклените витрини. Тя беше с останалите фашисти в градината на Тауър и не бе видяла нищо от сблъсъците. — Не го съобщиха така — обясни тя. Бе повярвала на вестниците, според които ставало дума за организиран от хулигани уличен бунт.

Лойд не беше изненадан.

— Майка ми гледала кинопрегледа в салона

Есолдо седмица по-късно — припомни си той. — Превзетият глас на коментатора казал: „Безпристрастните наблюдатели нямат друго освен похвала за полицията.“ Според майка ми публиката избухнала в смях.

Дейзи бе изненадана от скептицизма му по отношение на новините. Той й разказа, че повечето британски вестници са премълчавали истории за жестокостите на армията на Франко в Испания, а са преувеличавали всяко съобщение за лошо държане на правителствените войски. Тя призна, че е приела гледната точка а граф Фицхърбърт — бунтовниците били идеалистично настроени християни, които освобождавали Испания от заплахата на комунизма. Тя не знаеше нищо за масовите екзекуции, изнасилванията и грабежите, извършвани от хората на Франко. Явно никога не й беше минавало през ума, че притежаваните от капиталистите вестници могат да премълчават новини, които се отразяват зле на консервативното правителство, на военните или на бизнеса и да се възползват от всеки случай на лошо поведение от страна на хората от профсъюзите или левите партии. Лойд и Дейзи си говореха за войната. Най-накрая имаше някакви действия. Британски и френски войски бяха извършили десант в Норвегия и се сражаваха за контрол над страната с немците, които бяха направили същото. Вестниците не можеха да прикрият факта, че нещата се развиваха зле за съюзниците. Отношението на Дейзи към Лойд се беше променило. Тя не флиртуваше повече. Винаги се радваше да го види и недоволстваше, ако той идва по-късно; понякога се шегуваше с него, но никога не кокетничеше. Каза му колко разочаровани са били всички за бебето, което е загубила — Бой, Фиц, Беа, майка й в Бъфало, дори баща й Лев. Не можеше да се отърси от необяснимото чувство, че е извършила нещо срамно и го попита дали според него това е глупаво. Той й каза, че не е. За него нищо, вършено от нея, не беше глупаво. Разговорите им бяха лични, но спазваха физическа дистанция. Той не се възползва от изключителната интимност на нощта, в която тя пометна. Разбира се, сцената щеше завинаги да живее в сърцето му. Бърсането на кръвта от бедрата и корема й не беше нещо, което да предизвика страстта — в никакъв случай — но бе изпълнено с нежност. Това обаче беше медицински случай и следователно не му даваше възможност да си позволява волности по-нататък. Толкова се боеше да не създаде погрешно впечатление по въпроса, че внимаваше дори да не я докосне. В десет вечерта тя правеше какао и за двамата; той обичаше напитката, а тя твърдеше, че и тя я обичала, при все че той се чудеше дали тя просто не е любезна. После той й пожелаваше лека нощ и се качваше в таванската си спалня. Държаха се като стари приятели. Не това искаше Лойд, но тя бе омъжена и той не можеше да получи нищо повече. Започваше да забравя положението й. Една вечер се смая, когато тя обяви, че ще посети пенсионирания иконом на графа, Пийл — той живееше в къщичка извън имението.