Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Добро утро, милорд — мислех си, че сте мъртъв!
Лойд се усмихна:
— О, аз съм просто посетител!
— Така ли, сър? Бедният ми мозък е направо като бъркани яйца. Старият граф умря кога — преди тридесет и пет или преди четиридесет години? Е, добре, кой сте Вие тогава, млади господине? — Аз съм Лойд Уилямс. Преди години сте познавали майка ми, Етел.
— Ти си момчето на Ет? Е, в този случай, разбира
се…
Дейзи попита:
— В този случай какво, господин Пийл?
— О, нищо. Мозъкът ми наистина е като бъркани яйца! Питаха го дали няма нужда от нещо; той настояваше, че има всичко, което трябва на един мъж: Не ям много, а бира пия рядко. Имам пари да си купувам тютюн за лулата и вестника. Хитлер ще нахлуе ли, как мислиш, млади Лойд? Надявам се да не доживея да видя това. Дейзи поразчисти малко кухнята му, макар че домакинстването не беше силната й страна. — Не мога да го повярвам — прошепна тя на Лойд. — Да живее тук по този начин и казва, че има всичко — мисли се за щастлив! — Много хора на неговата възраст са по-зле — каза й Лойд. Говориха си с Пийл цял час. Преди да си тръгнат, той се сети за нещо, което да поиска. Погледна към снимките на стената. — На погребението на стария граф беше направена снимка започна той. — Тогава бях обикновен лакей, а не иконом. Бяхме се наредили покрай ковчега. Имаше голям фотоапарат с черен плат отгоре, а не като днешните малки машинки. Това стана през хиляда деветстотин и шеста година. — Обзалагам се, че зная къде е тази снимка — каза Дейзи. — Ще отидем и ще я потърсим. Върнаха се в имението и слязоха до сутерена. Стаята за вехториите, разположена до избата за вино, беше доста обширна. Пълна беше с кутии, сандъци и безполезни декорации — кораб в бутилка, модел на Тай Гуин от кибритени клечки, миниатюрен скрин с чекмедженца, меч в натруфена ножница.
Започнаха да преглеждат старите снимки и картини.
От праха Дейзи закиха, но настоя да продължат.
Намериха исканата от Пийл снимка. Заедно с нея в кутията имаше още по-стара снимка на предишния граф. Лойд я гледаше със смайване. Изображението в сепия беше пет на три инча и показваше млад мъж в униформата на армейски офицер от годините на кралица Виктория.
Напълно приличаше на Лойд.
— Я виж това — каза той и подаде снимката на Дейзи. — Можеше да си ти, ако носеше бакенбарди — отговори тя. — Май старият граф ще да е имал любовна история с някоя от прабабите ми — насмешливо произнесе Лойд. — Ако е била омъжена, може да е представила детето на графа като дете на съпруга си. Мога да ти кажа, че няма да бъда особено доволен да науча, че съм незаконороден потомък на аристокрацията — та аз съм социалист!
Дейзи го попита:
— Лойд, толкова ли си глупав?
Той не можеше да прецени дали тя е сериозна. Освен това носът й беше зацапан с прах. Изглеждаше толкова сладко, че искаше да го целуне. — Е — започна той. — Доста пъти съм се държал глупаво, но… — Слушай ме сега. Майка ти е била прислужница в това имение. Изведнъж през четиринадесета година тя отива в Лондон и се омъжва за мъж на име Теди, за когото никой не знае нищо, освен дето фамилията му била Уилямс, точно като нейната, та не се налагало да променя моминското си име. Тайнственият господин Уилямс умира, преди който и да е да се е срещнал с него и неговата застраховка „живот“ й купува къщата, в която тя все още живее.
— Точно така — потвърди Лойд. — Накъде биеш?
— И тогава, след смъртта на господин Уилямс, тя ражда син, който прилича изключително на покойния граф Фицхърбърт. Той започна да схваща какво вероятно има тя предвид:
— Продължавай.
— Не ти ли е минавало през ума, че цялата история може да има напълно различно обяснение?
— Досега не…
— Какво прави едно знатно семейство, когато някоя от дъщерите забременее? Непрекъснато се случва, знаеш го. — Предполагам, че такива неща се случват, но не знам как се оправят. За това не се чува. — Разбира се. Момичето изчезва за няколко месеца — Шотландия, Бретан, Женева — заедно с прислужницата си. Когато се завърнат, прислужницата носи малко бебе, което, според нея, родила по време на почивката. Фамилията се отнася изненадващо мило с нея, въпреки че е признала за развратното си поведение и я изпращат да живее на безопасно разстояние, с малка издръжка. Приличаше на приказка, която няма никаква връзка с истинския живот, но въпреки това Лойд бе заинтригуван и притеснен. — И ти смяташ, че аз съм бил бебето в някаква подобна история? — Смятам, че лейди Мод Фицхърбърт е имала връзка е някой градинар, миньор или просто чаровен лондонски негодяй. Забременяла е. Отишла е някъде, за да роди тайно. Майка ти се е съгласила да заяви, че бебето е нейно и в замяна е получила къщата.