Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Лойд бе посетен от изненадваща мисъл.
— Винаги се е измъквала, когато съм я питал за истинския ми баща.
Това вече му изглеждаше подозрително.
— Ето! Теди Уилямс никога не е съществувал. За да поддържа доброто си име, майка ти е казала, че е вдовица. Нарекла е несъществувалия си покоен съпруг Уилямс, за да избегне проблема със смяната на фамилията.
Лойд недоверчиво поклати глава.
— Изглежда ми твърде фантастично.
— Тя и Мод са останали приятелки и Мод й е помогнала да те отгледа. През тридесет и трета година майка ти те е завела в Берлин, понеже истинската ти майка е искала да те види. Лойд имаше чувството, че сънува или тъкмо се пробужда. — Смяташ, че аз съм детето на Мод? — невярващо попита той. Дейзи почука по рамката на снимката, която все още държеше.
— А ти просто приличаш на дядо си!
Лойд беше направо смаян. Не можеше да е истина — и все пак звучеше смислено. — Наясно съм, че Бърни не е истинският ми баща — отпочна той. — И Етел ли не е истинската ми майка? Дейзи сигурно беше видяла безпомощността на лицето му, наведе се напред, докосна го — нещо, което по принцип не правеше — и попита: — Извинявай, сигурно съм била брутална. Просто искам да виждаш това, което става под носа ти. Ако Пийл подозира за истината, не мислиш ли, че и други може да са го направили? А такива неща на човек му се иска да научи от някого, който… от приятел. Дочу се далечният звън на гонг. Лойд механично произнесе.
— Трябва да отивам в офицерската столова за обяд.
Извади снимката от рамката и я пъхна в един от джобовете на куртката си. — Разстроен си — притеснено се обърна към него Дейзи.
— Не, не. Просто… изненадан.
— Мъжете винаги отричат, че са разстроени. Моля те, ела да се видим по-късно.
— Добре.
— Не лягай да спиш, без да сме говорили.
— Няма.
Излезе от помещението за стари вещи и се изкачи до голямата трапезария, където сега беше столовата. Изяде си консервираното кълцано месо автоматично; в ума му цареше бъркотия. Не се включи в дискусията за битката в Норвегия. — Нещо сте се размечтал, Уилямс? — запита майор Лаутър. — Простете, сър — механично отговори Лойд и импровизира някакво извинение. — Опитвах да си припомня кой от чиновете при немците е по-висок — генерал-лейтенант или генерал-майор. — Генерал-лейтенант е по-високият чин — отговори му Лаутър а след това тихо добави — Но не забравяйте и разликата между meine Frau и deine Frau.[1]
Лойд установи, че се изчервява. Явно приятелството му с Дейзи не е било толкова дискретно, колкото е смятал. Дори Лаутър го беше забелязал. Заля го негодувание — той и Дейзи не бяха сторили нищо неприемливо. Но все пак не протестира. Чувстваше се виновен, въпреки че не беше. Не можеше да сложи ръка на сърцето си и да се закълне, че намеренията му са били чисти. Знаеше какво би казал дядо му: — Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.[2]
Това беше поучението на Христос и в него имаше много истина. Мисълта за дядо му и баба му го накара да се запита дали те знаят за истинските му родители. Съмненията за истинските му баща и майка го накараха да се почувства безпомощен, както когато сънуваше, че пада отвисоко. Ако са го лъгали за това, можеше да са го заблуждавали за всичко. Реши да попита старците. Можеше да го направи днес — беше неделя. Щом можа да се измъкне от столовата с някакво прилично извинение, слезе надолу до улица „Уелингтън“. Мина му през ума, че ако ги попита направо дали е син на Мод, те може просто да отрекат всичко. Може би постепенният подход щеше да изясни нещата. Намери ги седнали в кухнята. За тях неделята беше ден на Бог, посветен на вярата; в този ден те не четяха вестници и не слушаха радио. Беше им приятно да го видят обаче, и както винаги, баба му направи чай.
Лойд започна:
— Ще ми се да науча повече за истинския си баща. Според мама Теди Уилямс служил при Уелските стрелци, знаете ли?
Баба му отговори:
— О, защо искаш да се ровиш в миналото? Бърни е твоят баща.
Лойд не я оспори:
— Бърни Лекуит е бил всичко, което трябва да бъде един баща.
Дядо му кимна:
— Евреин, но добър човек, няма съмнение.
1
Играта на думи е в двойното значение на немската фраза meine Frau — тя означава и учтивото обръщение „госпожо“, но буквалното й значение е „моята съпруга“. Deine Frau пък означава „твоята съпруга“ (бел. пр.).
2
Фразата е взета от Новия завет. Виж например Евангелие от Матея, 5:28 (бел. пр.).