Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 384
Перейти на страницу:

Лойд бе посетен от изненадваща мисъл.

— Винаги се е измъквала, когато съм я питал за истинския ми баща.

Това вече му изглеждаше подозрително.

— Ето! Теди Уилямс никога не е съществувал. За да поддържа доброто си име, майка ти е казала, че е вдовица. Нарекла е несъществувалия си покоен съпруг Уилямс, за да избегне проблема със смяната на фамилията.

Лойд недоверчиво поклати глава.

— Изглежда ми твърде фантастично.

— Тя и Мод са останали приятелки и Мод й е помогнала да те отгледа. През тридесет и трета година майка ти те е завела в Берлин, понеже истинската ти майка е искала да те види. Лойд имаше чувството, че сънува или тъкмо се пробужда. — Смяташ, че аз съм детето на Мод? — невярващо попита той. Дейзи почука по рамката на снимката, която все още държеше.

— А ти просто приличаш на дядо си!

Лойд беше направо смаян. Не можеше да е истина — и все пак звучеше смислено. — Наясно съм, че Бърни не е истинският ми баща — отпочна той. — И Етел ли не е истинската ми майка? Дейзи сигурно беше видяла безпомощността на лицето му, наведе се напред, докосна го — нещо, което по принцип не правеше — и попита: — Извинявай, сигурно съм била брутална. Просто искам да виждаш това, което става под носа ти. Ако Пийл подозира за истината, не мислиш ли, че и други може да са го направили? А такива неща на човек му се иска да научи от някого, който… от приятел. Дочу се далечният звън на гонг. Лойд механично произнесе.

— Трябва да отивам в офицерската столова за обяд.

Извади снимката от рамката и я пъхна в един от джобовете на куртката си. — Разстроен си — притеснено се обърна към него Дейзи.

— Не, не. Просто… изненадан.

— Мъжете винаги отричат, че са разстроени. Моля те, ела да се видим по-късно.

— Добре.

— Не лягай да спиш, без да сме говорили.

— Няма.

Излезе от помещението за стари вещи и се изкачи до голямата трапезария, където сега беше столовата. Изяде си консервираното кълцано месо автоматично; в ума му цареше бъркотия. Не се включи в дискусията за битката в Норвегия. — Нещо сте се размечтал, Уилямс? — запита майор Лаутър. — Простете, сър — механично отговори Лойд и импровизира някакво извинение. — Опитвах да си припомня кой от чиновете при немците е по-висок — генерал-лейтенант или генерал-майор. — Генерал-лейтенант е по-високият чин — отговори му Лаутър а след това тихо добави — Но не забравяйте и разликата между meine Frau и deine Frau.[1]

Лойд установи, че се изчервява. Явно приятелството му с Дейзи не е било толкова дискретно, колкото е смятал. Дори Лаутър го беше забелязал. Заля го негодувание — той и Дейзи не бяха сторили нищо неприемливо. Но все пак не протестира. Чувстваше се виновен, въпреки че не беше. Не можеше да сложи ръка на сърцето си и да се закълне, че намеренията му са били чисти. Знаеше какво би казал дядо му: — Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.[2]

Това беше поучението на Христос и в него имаше много истина. Мисълта за дядо му и баба му го накара да се запита дали те знаят за истинските му родители. Съмненията за истинските му баща и майка го накараха да се почувства безпомощен, както когато сънуваше, че пада отвисоко. Ако са го лъгали за това, можеше да са го заблуждавали за всичко. Реши да попита старците. Можеше да го направи днес — беше неделя. Щом можа да се измъкне от столовата с някакво прилично извинение, слезе надолу до улица „Уелингтън“. Мина му през ума, че ако ги попита направо дали е син на Мод, те може просто да отрекат всичко. Може би постепенният подход щеше да изясни нещата. Намери ги седнали в кухнята. За тях неделята беше ден на Бог, посветен на вярата; в този ден те не четяха вестници и не слушаха радио. Беше им приятно да го видят обаче, и както винаги, баба му направи чай.

Лойд започна:

— Ще ми се да науча повече за истинския си баща. Според мама Теди Уилямс служил при Уелските стрелци, знаете ли?

Баба му отговори:

— О, защо искаш да се ровиш в миналото? Бърни е твоят баща.

Лойд не я оспори:

— Бърни Лекуит е бил всичко, което трябва да бъде един баща.

Дядо му кимна:

— Евреин, но добър човек, няма съмнение.

вернуться

1

Играта на думи е в двойното значение на немската фраза meine Frau — тя означава и учтивото обръщение „госпожо“, но буквалното й значение е „моята съпруга“. Deine Frau пък означава „твоята съпруга“ (бел. пр.).

вернуться

2

Фразата е взета от Новия завет. Виж например Евангелие от Матея, 5:28 (бел. пр.).

1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)