Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Заради чувството си за вина, сега и тя отвърна на езика му.
— Брей! — изкоментира той, когато остана без дъх. — Много си весела. „И идея си нямаш“, помисли си Дейзи; „поне се надявам да нямаш.“ — Изместиха учението с един ден напред — обясни той. — Нямах време да те предупредя.
— Тъй че си тук за вечерта — заключи тя.
— Да.
А Лойд си тръгваше сутринта.
— Не изглеждаш особено щастлива — отбеляза Бой. Погледна роклята й. — Да си планирала нещо? — Като например? — отговори му тя. Трябваше да си върне самоконтрола. — Може би една вечер в кръчмата Двете корони? — въпросът й звучеше саркастично. — Като стана дума за това, нека пийнем — и той излезе от стаята, за да намери някакво питие. Дейзи зарови лице в дланите си. Как можеше да стане така? Планът й се беше провалил. Трябваше някак да предупреди Лойд. Не можеше да му се обяснява в любов с едно бързо нашепване на ухото, докато Бой е наблизо. Каза си, че цялата работа просто ще бъде отложена. Ставаше дума за няколко дни — щеше да си дойде следващия вторник. Забавянето щеше да бъде агония, но тя щеше да го преживее, както щеше да направи и любовта й. И все пак, почти се разплака от разочарование. Приключи обуването на чорапите и обувките си и отиде в малката всекидневна стая. Бой беше намерил бутилка уиски и две чаши. Тя си сипа малко за да може да поддържа разговора. Той поде: — Виждам, че момичето приготвя пай с риба за вечеря. Умирам от глад. Тя добре ли готви?
— Не, но ако си гладен, става за ядене.
— Нищо де, винаги има уиски — завърши той и си сипа още едно питие. — Какво правихте? — тя отчаяно се стремеше да го разприказва, за да не й се налага да говори. — Летя ли до Норвегия? Немците печелеха там първата сухопътна битка на войната. — Слава Богу, не. Онова е истинска катастрофа. Тази вечер в Камарата на общините има голям дебат. После Бой се впусна в обяснения за грешките на британските и френските командири. Вечерята беше готова и той слезе до избата, за да донесе вино. Дейзи видя възможност да предупреди Лойд.
Но къде ли щеше да бъде той? Погледна часовника си.
Беше седем и половина. В момента вечеряше в столовата. Не можеше да отиде там и да му зашепне в ухото, докато той седи на масата с останалите офицери — все едно щеше да обяви на всички, че са любовници. Нямаше ли начин да го изкара някак оттам? Напъваше си ума, но преди да е измислила каквото и да е, Бой триумфално се завърна с бутилка Дом Периньон от реколтата 1921 година.
— Първата им реколта — обясни той. — Историческа. Седнаха на масата и опитаха пая с риба на Мейзи. Дейзи изпи чаша шампанско, но установи, че й е трудно да яде. Побутваше храната си из чинията, за да изглежда нормално. Бой си сипа втора порция. За десерт Мейзи им поднесе компот от праскови и кондензирано мляко. — Войната се отрази зле на британската кухня — установи Бой. — Не че преди нея беше нещо особено — включи се Дейзи, която все още работеше върху това да изглежда нормално. Лойд вече трябваше да е в апартамента Гардения. Какво ли щеше да направи, ако тя не можеше да му предаде съобщение? Щеше ли да остане през нощта в очакване с надеждата, че тя ще се появи? Или в полунощ щеше да се откаже и да се върне в леглото си? Или щеше да слезе тук, за да я потърси? Това можеше да е неприятно. Бой извади голяма пура и запуши с удоволствие, като от време на време топваше другия й край в чаша коняк. Дейзи опита да измисли извинение, с което да го остави и да се качи нагоре, но нищо не й дойде наум. Какъв ли претекст можеше да изтъкне, за да посещава помещенията на курсантите по това време на вечерта? Все още не бе сторила нищо, когато той извади пурата си и каза: — Е, време е за лягане. Искаш ли да минеш през банята най-напред? Тя не знаеше какво да прави, стана и отиде в спалнята. Бавно съблече дрехите, които толкова внимателно беше подбирала за Лойд. Изми лицето си и постави най-обикновената си нощница. После влезе в леглото. Когато се качи при нея, Бой беше умерено пийнал, но все още имаше желание. От мисълта за това й прилоша. — Съжалявам — каза тя. — Доктор Мортимър забрани интимните контакти за три месеца. Това не беше вярно. Мортимър й каза, че може, след като кървенето спре. Чувстваше се ужасно непочтена. Беше планирала да го направи с Лойд тази нощ. — Какво? — гневно попита Бой. — Защо?