И се възправи сянка [bg]

Аш гледаше мрачно чичо си в другия край на стаята. Локай беше палачът на дузина села във външните части на Глинестите планини. Беше бирник, облечен във великолепни дрехи, назначен от служител на владетеля Кенги-Нан. Освен това беше и местният лихвар и даваше назаем на селяните своя дял от данъците и грабителските такси, които им събираше.

Човек би казал, че е добре да има такъв човек в семейството. Въпреки това чичо му беше обсебен от мисълта да увеличава богатството си и властта, която то му осигуряваше. Когато ставаше въпрос за пари, кръвната връзка не значеше много за него.

В онази вечер Локай се забавляваше. Докато се шегуваше със заобикалящите го подмазвачи, той благоволи да забележи пронизващите погледи, които Аш му отправяше. Мъжът го зяпна в отговор, сложил лулата си в устата. Наклони глава назад, колкото да изгледа презрително Аш. Дори оттук, през димната завеса в стаята, беше ясно, че той му се подиграва.

Аш нямаше представа защо избухна тогава. Може би беше някаква пиянска интуиция, усещане, че зад подигравката на Локай се крие нещо, заслужаващо реакция от негова страна, дори да не знаеше какво е то.

Видя как очите на мъжа се разшириха, когато той скочи на крака и се отправи към чичо си със залитаща пиянска походка.

Заваляйки думите, изрече неща, които той самият не разбираше напълно, докато чичо му с мъка се изправи заедно с хората си.

Аш обърна масата и Локай се озова на пода с нея. Чашите се пръснаха навсякъде, а на лицето на мъжа проблесна кръв.

Ожулените кокалчета на Аш го боляха, докато крещеше на проснатата в краката му фигура.

Някакви мъже го хванаха изотзад. Той се мъчеше да се освободи, докато не остана без дъх и не се отпусна в ръцете им. Стоеше и се опитваше да си поеме дъх, вперил гневен поглед в мъжа на пода.

— Имаш се за нещо повече, така ли? — попита чичо му от пода, стиснал с ръка окървавения си нос. — Мислиш си, че понеже хубавата ми племенница е твоя жена и си се сродил със семейство, което е по-добро от твоето, това те прави някой?

Той отблъсна услужливите ръце на подмазвачите и се изправи, като се олюляваше.

— Ти си просто един глупак — ядно каза той. — А жена ти те прави още по-голям глупак!

В стаята настъпи тишина. Думите бяха толкова нелепи, че на Аш му беше нужно известно време, за да ги проумее.

— Какво искаш да кажеш? — дрезгаво попита той.

Мъжът вече не можеше да спре.

— Какво си мислиш, че казвам? Когато се нуждаеше от пари, за да купиш проклетите си кучета, като се оженихте — да не мислиш, че ти заех пари просто така? Позабавлявах се с нея, вместо да искам авансово плащане. — Той направи пауза и огледа останалите мъже, които го гледаха със зяпнали уста. — Да, направих го и никой от вас няма да се осмели да каже нито дума срещу това.