Открадни си свят [bg]

Обявеният аукцион се радваше на широко обществено внимание. Всички се възползваха от възможността да се спуснат долу и да погледат забравените кораби, които трябваше да ги отведат на Палерния. Цели тълпи пристигаха, натоварени на камиони, други бутаха супермаркетни колички с най-разнообразни вещи, предимно космическа екипировка, която се надяваха да продадат въпреки занемареното й състояние.

Доркас Мандебра и Ерик Аякс се разхождаха бавно покрай очукания сребрист корпус на „Каледонийска светкавица“, докато аукционният помощник рецитираше бавно основните му характеристики:

— 250 места клас „А“, дами и господа, два предни двигателя „Шерненков“ и четири странични, от типа С-Дж 90. Изправен аератор и нутримат. Собственост на „Тотал Гъмботурс“.

Смесени в обща тълпа, зяпачи и представители щъкаха наоколо, разглеждаха изолациите на люковете и клатеха глави. Вътре оглеждаха пренебрежително захабената тапицерия и прашните стени или пробваха седалките. Роботизирана камера се блъсна в рамото на Доркас, извини се и продължи внимателното обследване.

— Някой тук да е чувал за „Тотал Гъмбо турс“? — попита помощникът, вероятно за трети път.

Доркас, Ерик и роботът огледаха тълпата. Доркас забеляза няколко понтийци, скупчени встрани от основната група, да правят изчисления и да потъркват замислено бради.

— О, погледни, пак онези тъпаци.

— Положението явно е доста напечено, след като са напуснали топлите си местенца — кимна Ерик.

Асистентът удари с чукчето си гонга.

— Дами и господа, наддаването започва от 150 000. 150 000 веднъж. Има ли някой да потвърди?

Ерик докосна дясната си ноздра.

— 150 000, благодаря ви, г-н Аякс. Потвърдено, не чувам ли 160 000?

Ерик наддаде до 285 000, когато настъпи засечка. Неговият основен съперник, Очинтуки, поиска (по съвет на специалист) да бъде проверено запалването.

— О, за Бога — промърмори отегчено Ерик. — Това може да отнеме часове!

— Дали да не се поогледаме наоколо? — попита спътничката му. — Може да намерим и други интересни неща.