Деца от кръв и кости [bg]

— Докторът казва, че ще се оправи преди квалификациите, но аз не се притеснявам. Мога да се справя с теб и насън. — Погледът му се премества върху мен и ме оглежда бавно и снизходително. — Кажи ми, че хубаво момиче като теб не е дошло тук само за да види как Тзеин губи.

Тзеин бута Кеньон и той се разсмива, обвивайки ръка около шията му. Учудвам се, че Кеньон не забелязва отчаянието на приятеля си.

— Той е читав, Ди — обръща се Кеньон към пазача на бара. — Имаш думата ми. Гарантирам за него.

Собственикът на сърдития глас наднича иззад вратата. Въпреки че изглежда малко над двадесетте, лицето му е покрито с белези.

— Дори и момичето? — кимва към мен.

Тзеин слага ръка върху моята и гарантира за мен:

— Няма проблем. Тя няма да каже нищо.

Ди се поколебава, но отстъпва назад и Кеньон ни въвежда вътре. Обаче въпреки това ме гледа ядосано, докато не се скривам от погледа му.

Когато влизаме в зле осветения бар, глухият звук на барабаните започва да отеква в кожата ми. Мястото е претъпкано и всички посетители са млади — никой не изглежда много по-възрастен от Кеньон или Тзеин.

Всички ту се скриват в сенките, ту излизат от тях, огрени от бледата потрепваща светлина на свещите, които осветяват белещата се боя и петната от ръжда, загрозяващи стените.

В далечния ъгъл двама мъже удрят тихо по меката повърхност на своите ашико[7], а трети — по дървените клавиши на балафон[8]. Свирят умело, изпълвайки пространството между железните стени с живи звуци.

— Какво е това място? — прошепвам на Тзеин.

Въпреки че никога не съм стъпвала в бар, скоро разбирам защо в този искат парола. Косата почти на всички клиенти грее в бяло, създавайки едно море, преливащо от божници. Малкото косидани, които са успели да влязат, видимо са свързани с божниците, които явно са в свои води. Различни двойки седят хванати за ръка и си разменят целувки, притискайки бедра един в друг.

— Казва се тожу — отговаря той. — Божниците ги създадоха преди няколко години. Има такива в повечето градове и са от малкото места, където те могат да се събират на спокойствие.

Изведнъж разбирам враждебността на пазача. Мога само да си представя колко бързо стражите могат да разпръснат едно такова събиране.

— Играя с тези хора от години — прошепва Тзеин, докато Кеньон ни води към маса в задната част на бара. — Лоялни са, но са предпазливи. Остави ме аз да говоря. Това ще ги накара да се отпуснат.

— Нямаме време за отпускане — отговарям също шепнешком. — Ако не дойдат да се бият…

— Няма да има битка, ако не ги убедя да се съгласят. — Тзеин ме бутва леко. — Знам, че имаме малко време, но с тях трябва да действаме бавно…

— Тзеин!

Когато стигаме до една маса с четирима божници, които вероятно са от отбора по агбьон на Кеньон, ни посреща хор от развълнувани възгласи. Всеки от играчите сякаш е по-едър от другия. Дори и момичетата близначки, които Тзеин нарича Имани и Кани, са високи почти колкото него.