![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
— Предай това на адютанта ми. Той ще се погрижи да ти платят — произнесе, докато съвсем бавно вписваше сумата в бележката. Мразеше този бизнес. Смяташе използването на шпиони за подло и унизително. — Какво ще правиш с всички пари, които ти плащаме, за да предаваш господарката си, елфе? — Не искаше да го удостоява с обръщение по име. — Да не би да планираш кариера в Сената? Може би искаш да заемеш мястото на префект Палтейнон, този друг паметник на безпътното предателство?
Посетителят му се приближи, без да сваля очи от хартията и цифрите, които наместникът изписваше върху нея. Ръката му нетърпеливо потрепваше, готова да вземе бележката.
— Лесно ви е на вас, човека — отвърна с горчивина. — Не сте се родили слуга като мен, без какъвто и да е шанс в живота. Казват ти: „Трябва да се гордееш със своя дял. В края на краищата, баща ти беше слуга в Дома на Краля, както и дядо ти и неговият дядо. Ако дори се опиташ да напуснеш или да се издигнеш до по-висок пост, нищо чудно да доведеш цялото елфическо общество до разруха!“ Ха!… Нека брат ми се унижава. Нека се кланя и пълзи пред господарката. Нека й бъде момче за поръчки. Нека чака смъртта си до деня, в който драконесата унищожи всички тях. Искам да направя нещо по-добро с живота си. Веднага щом събера достатъчно пари, ще напусна това място и сам ще си проправя път в света навън.
Медан подписа бележката, покапа малко горещ восък до подписа си и притисна към него пръстена, който използваше за печат.
— Вземи. Радвам се, че допринасям за скорошното ти заминаване.
Елфът грабна подадената му бележка, прочете написаното, усмихна се и се поклони, след което се оттегли възможно най-бързо.
Наместникът хвърли останалия хляб в езерцето и се изправи. Жалкото създание, чиято алчност предаваше доверието на господарката, която и за миг не изпитваше съмнения към него, беше развалило окончателно удоволствието му от предстоящия ден.
„Най-малкото — помисли си той — ще успея да заловя този Палин Маджере извън Квалиност. Така няма да става нужда да въвличаме и Лорана в цялата работа. Понеже, ако ми се наложеше да арестувам магьосника в нейния дом, нямаше как да не арестувам и нея, задето е укривала беглец.“
Можеше да си представи броженията в резултат на един такъв сценарий. Кралицата-майка беше изключително популярна; народът очевидно отдавна й беше простил, че се е омъжила за полуелф, както и че брат й е в изгнание с клеймото „мрачен“, отхвърлен от светлината. В Сената щеше да настане истинска лудница. Жителите на града — и бездруго развълнувани повече от необходимото покрай проклетите бунтовници — щяха да излязат напълно от кожата си. Съществуваше дори далечната възможност новините за ареста на майката да причинят израстване на гръбнак на сина й.
Да, така беше много по-добре. Медан от дълго време чакаше подобна възможност. Щеше да предаде Маджере и неговия артефакт на Берил. С това всичко приключваше.
Наместникът побърза да напусне градината, за да сложи люляковата фиданка във вода, преди да е успяла да изсъхне.
17
Гилтас и Лъвицата
Точно в този момент Гилтас, „безполезният син“ на Лорана, изтягаше съвсем здравия си гръбнак в облегалката на един стол в подземна таверна, собственост на няколко блатни джуджета. Таверната се казваше „Гаврътни и се оригни“, понеже това беше — поне според мнението на джуджетата, единственото, което хората правеха там.
„Гаврътни и се оригни“ се намираше недалече от обиталище на блатните джуджета (човек трудно можеше да го определи дори като „селце“), което пък беше съвсем близо до крепостта Пакс Таркас. Освен това таверната беше единствената постройка. Блатните джуджета, които я държаха, живееха в пещерите зад нея, а самите пещери можеха да бъдат достигнати чрез тунелите, които минаваха под таверната.
Обиталището на джуджетата отстоеше на около осемдесет мили по права линия от Квалинести и на много повече, ако някой решеше да се добере до него пеша. Гилтас бе долетял на гърба на един грифон, който служеше на Дома на Краля. Грифонът беше свалил младежа и неговата водачка в гората и сега очакваше завръщането им с непривично за звяр като него търпение. Кириан се бе погрижила да го снабди с прясно убит елен, така че да прекара времето до идването им приятно, без да му хрумват разни мисли за закуска с някой от техните домакини.
„Гаврътни и се оригни“ беше изненадващо популярно местенце. А може би никак не беше изненадващо, понеже цените бяха едни от най-ниските в цял Ансалон. С две петачета тук се купуваха доста неща. Бизнесът бе подхванало съвсем същото блатно джудже, готвило и за покойния драконов повелител Верминаард.