Драконите на сломеното слънце [bg]

Посетителите се състояха главно от човеци, които не можеха да си позволят нещо по-добро, от кендери, доволни, че са открили съдържател, комуто присъствието им не пречи, както и от разни съмнителни елементи, понеже последните бързо откриваха, че дълбоките коловози на пътя, водещ до таверната, отказват дори и най-изпълнителните измежду патрулите на мрачните рицари.

Освен всичко друго мястото беше скривалище и щаб на жената-войн, известна още като Лъвицата, а понастоящем — стига въобще някой да подозираше — и кралица на Квалинести, тайна съпруга на Говорителя на Слънцето Гилтас.

Кралят на елфите седеше в задната стаичка на таверната и се опитваше да обуздае нетърпението си. Елфите не страдат от този порок. Народ, чиито представители живеят стотици години, знае, че водата ще кипне, хлябът ще бухне, жълъдите ще поникнат, а дъбът ще израсте и че цялото бързане, гледане и опити да накараш някой или нещо да се размърда най-много да ти докарат киселини в стомаха. Гилтас обаче бе наследил нетърпението си от своя баща полуелф, така че полагаше всички усилия да го скрие като играеше с пръсти по масата и потропваше с крак по пода.

Кириан го погледна с усмивка. Помежду им, върху масата, стоеше една-единствена свещ. Пламъкът се отразяваше в кафявите очи на младата жена, сияеше върху гладката й кафява кожа и искреше в лъскавото злато на косите й. Кириан бе от народа Кагонести, Скитащите елфи, същите, които, за разлика от своите градски роднини в Квалинести и Силванести, предпочитат да живеят сред природата. И тъй като Кагонести не променяха естествената си среда за обитаване по никакъв начин, техните по-напреднали братовчеди ги смятаха за варвари. Нещо повече — бяха стигнали дотам, че да ги заробят и превърнат в своя прислуга, като това се правеше за тяхно добро, естествено.

Кириан беше бивша робиня от домакинството на сенатор Рашас. Двамата се бяха срещнали за пръв път, когато Гилтас бе посетил дома на сенатора в привидната си роля на гост, а в действителност — като затворник. Любовта им беше пламнала почти на секундата, въпреки че след това изминаха месеци и дори години, преди да споделят чувствата си и да се врекат във взаимна вярност.

Само двама души — Планшет и майката на Гилтас, Лорана — знаеха за брака между краля и бившата робиня, която понастоящем бе известна като Лъвицата, безстрашната водачка на Канзари, Нощните хора.

Младежът улови погледа й и моментално осъзна какво прави. Той стисна ръка в юмрук и скръсти крака, за да ги накара да престанат да помръдват.