Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Независимо от всичко, в последно време бунтовническите части ставаха все по-дръзки и отчаяни в действията си. Особено го тревожеше млада жена-войн, чиито красота, храброст в сраженията и нечувани подвизи я правеха герой в очите на поробените елфи. Заради дългата й лъскава коса я наричаха „Лъвицата“. Тя и нейните въстаници нападаха доставки с провизии, тормозеха патрулите, издебваха вестоносци и като цяло превръщаха иначе тихото и мирно управление на Медан в Квалинести във все по-трудна задача.
Някой със сигурност подхранваше бунтовниците със сведения за придвижването на войски, часовете, в които минават патрулите и разположението на обозите им. Наместникът бе затегнал мерките за сигурност, премахвайки всички елфи (с изключение на градинаря си) от важни постове в своя дом и беше подканил префект Палтейнон заедно с не една и две ключови фигури от управлението, които бяха известни с това, че си сътрудничеха с рицарите, да внимават какво говорят и пред кого го говорят. Ала подобни мерки винаги оставаха под въпрос сред земи, където дори катеричката, която кротко яде лешници на перваза на прозореца ти, навярно е шпионин, проявяващ интерес към картите на масата и разположението на войските, отбелязани в тях.
Адютантът се върна, като все така кихаше, следван от елф, понесъл в ръката си млада фиданка.
Медан освободи адютанта, след като му предложи да се лекува с помощта на билков чай. Наместникът отново и с удоволствие отпи от сутрешното си вино. Обожаваше букета на елфическите вина. Можеше да усети аромата на всяко цвете и меда, от който го правеха.
— Наместник Медан, господарката ми ви изпраща този люляк, за да го засадите в градината си. Каза да ви предам, че вашият градинар знае как става.
— Остави го — посочи масата рицарят. Не погледна елфа. Вместо това продължаваше да хвърля трохи на рибките. — Ако това е всичко, можеш да тръгваш.
Елфът се покашля.
— Още нещо? — попита небрежно Медан.
Посетителят огледа с потаен вид градината на наместника.
— Говори, сами сме — увери го домакинът.
— Сър, беше ми заповядано да ви предам определени сведения. Преди известно време ви казах, че магьосникът Палин Маджере посети кралицата.
Медан кимна.
— Да, спомням си, че ти наредих да го наблюдаваш и да ми докладваш какво прави. От факта, че си тук, мога да предположа, че се е проявил.
— Съвсем наскоро Палин Маджере се сдоби с изключително ценен магически артефакт от Четвъртата епоха и понастоящем се готви да го изнесе от Квалиност по посока на Утеха.
— А ти докладва за откритието си на Граул, който пък е доложил на драконесата — произнесе наместникът, като въздъхна вътрешно. Още неприятности. — И както може да се очаква, Берил го иска.
— Маджере ще лети с грифон. Срещата с чудовището ще се състои утре сутринта по изгрев, в горист район на двайсет мили северно от Квалиност. Ще пътува в компанията на кендер и един соламнийски рицар.
— Соламнийски рицар? — Медан беше изумен. Даде си сметка, че рицарят го е заинтригувал повече от магьосника. — Как един рицар на Соламния е успял да влезе в Квалинести, без да бъде разкрит?
— Като се е преоблякъл като един от вашите, милорд. Престорил се е, че води кендера като затворник и че кендерът е откраднал ценен предмет, така че е трябвало да бъде отведен при Сивите роби. Слухът е достигнал до Маджере, магьосникът направил засада на кендера и рицаря, точно според плана им, след което двамата бяха доведени в дома на кралицата.
— Интелигентно, храбро, изобретателно — хвърляше парченца хляб на рибите наместникът. — Нямам търпение да се срещна с този човек.
— Да, милорд. Както вече казах, той и кендерът ще бъдат на мястото на срещата заедно с магьосника. Бих могъл да ви снабдя с карта…
— Сигурен съм, че е така — каза Медан. Той махна на елфа в знак, че го освобождава. — Съобщи останалите подробности на моя адютант. И разкарай предателското си присъствие от градината ми. Отравяш въздуха.
— Извинете, сър — заяви решително посетителят. — Но съществува и проблемът със заплащането ми. Според думите на Граул, драконесата е била изключително доволна от сведенията ми. Това вдига тяхната цена. Повече от обичайното. Да кажем… двойно повече от обичайното ми възнаграждение.
Наместникът му хвърли презрителен поглед. Сетне посегна към перото.