![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Той се взира дълго в нея.
— Тя много ли ти липсва? Клеър?
Бриана го погледна, кимна рязко и отпи, после му подаде отново празната чаша.
— Аз… страхувах се да потърся — каза тя, взираше се в струята уиски. — Не става дума само за него… но и за нея. Знам историите за Джейми Фрейзър; тя ми е разказвала много за него. Много повече, отколкото някога ще открия в историческите документи — добави и направи неуспешен опит да се усмихне. Пое си дълбоко дъх.
— Но мама… отначало се преструвах, че просто е заминала, като на пътуване. А после вече не можех да се преструвам и се опитах да повярвам, че е мъртва. — Носът ѝ потече от емоцията, от уискито или от горещия чай. Роджър посегна към кърпата, която висеше до фурната, и ѝ я подаде през масата.
— Тя обаче не е мъртва. — Бриана взе кърпата и обърса гневно носа си. — Там е проблемът! Липсва ми постоянно и знам, че никога няма да я видя отново, но тя дори не е мъртва! Как да скърбя за нея, когато си мисля — когато се надявам, — че е щастлива там, където е, където аз я накарах да отиде?
Изпи остатъка в чашата си, задави се леко и си пое дъх. После погледна Роджър с тъмносините си очи, сякаш обвиняваше него за тази ситуация.
— Затова искам да разбера, ясно ли е? Искам да я намеря… да ги намеря. Да се уверя, че е добре. Но все си мисля, че може би не искам, защото ако разбера, че не е добре, ами ако науча нещо ужасно? Ами ако се окаже, че е мъртва или той… е, това няма да е толкова страшно може би, защото той на практика вече е мъртъв, или е бил, или… но трябва да узная!
Тя удари чашата си в масата пред него.
— Повече.
Той отвори уста да каже, че тя вече знае повече, отколкото ѝ е необходимо, но погледът ѝ го накара да размисли. Наля ѝ уиски.
Тя не го изчака да добави чай, вдигна чашата към устата си и отпи голяма глътка, после още една. Закашля се, пръсна уиски и остави чашата с насълзени очи.
— Затова търся. Или поне търсех. Когато видях книгите на татко и неговия почерк обаче… всичко това ми се стори нередно. Мислиш ли, че е нередно? — попита тя, взираше се печално в него през покритите със сълзи мигли.
— Не — рече той внимателно. — Не е нередно. Права си, трябва да разбереш. Аз ще ти помогна. — Стана и я хвана под мишниците, вдигна я на крака. — Но точно сега мисля, че може би трябва да си полегнеш малко, а?
Качи я по стълбите и я поведе по коридора, когато тя внезапно се откъсна от него и изтича към банята. Той се облегна на отсрещната стена и търпеливо я изчака да излезе отново, беше бяла като стария гипс над ламперията.
— Е, как похаби хубавото уиски — рече той, прегърна я през раменете и я насочи към стаята ѝ. — Ако знаех, че си имам работа с пияница, щях да ти дам нещо по-евтино.
Тя се срути на леглото и му позволи да ѝ свали обувките и чорапите. Претърколи се по корем и гушна Чичо Ангъс в свивката на лакътя си.
— Казах ти, че не обичам чай — промърмори тя и след секунди заспа.
Роджър поработи още час-два сам, разпределяше книги и връзваше кашони. Беше тих, мрачен следобед, чуваше се само трополенето на дъжда и от време на време свистене на гумите на колите по улицата отвън. Когато светлината започна да изтлява, той включи лампите и тръгна по коридора към кухнята, за да отмие мръсотията от ръцете си.
В задната част на печката къкреше огромна тенджера с млечна супа с пиле и праз. Какво му беше казала Фиона за нея? Да я включи? Или да я изключи? Да сложи нещо в нея? Вгледа се с колебание в тенджерата и реши да я остави да се оправя сама.
Разчисти остатъците от чая, изми чашите и ги подсуши, после ги окачи внимателно на кукичките в шкафа. Те бяха остатъци от стар сервиз, който Преподобния имаше, откакто Роджър се помнеше. Синьо-бели китайски дървета и пагоди, в комплект с други чаши, придобити от разпродажби.
Фиона сигурно щеше да ги смени с нови, разбира се. Беше ги накарала да разглеждат списания за порцелан, кристал и обзавеждане. Бриана издаваше възхитени звуци, а Роджър направо се беше изцъклил от скука. Вероятно всички тези стари неща щяха да бъдат предложени на разпродажба — така поне щяха да бъдат полезни някому.
И внезапно, по импулс, той свали двете чаши, които бе измил, зави ги в чиста кърпа, и ги отнесе в кабинета, където ги пъхна в един от кашоните, които бе отделил за себе си. Почувства се доста глупаво, но в същото време и някак по-добре.
Огледа отекващия кабинет, вече съвсем гол, ако не се броеше листа хартия на корковата стена.
Е, напускаш дома си завинаги. Всъщност го беше напуснал преди известно време, нали?