Отровни думи [bg]

— Да, простичкият живот в провинцията — потвърди Жан Ги и вдигна чашата си с червено вино за тост.

Гамаш вдигна своята чаша бяло вино към инспектора, а после зарови вилицата си в сочното месо. Докато се хранеше, си припомни онези няколко минути, след като за първи път прекрачи прага на колибата на Отшелника. Мига, в който осъзна какво вижда. Съкровища. И въпреки това всеки предмет явно се използваше по предназначение. Всяко нещо бе там с определена цел — чисто практична или пък за удоволствие, като книгите и цигулката.

Но имаше едно нещо, което сякаш не беше на място. Нямаше практическа стойност.

Гамаш бавно остави вилицата си и се втренчи в далечината, някъде зад гърба на Бовоар. След миг младият инспектор също спря да се храни и се извърна да погледне зад себе си. Там нямаше нищо. Салонът бе все така празен.

— Какво има?

Арман Гамаш вдигна пръст и с този жест деликатно помоли за тишина. Бръкна в джоба до гърдите си, извади писалка и тефтерче и си записа нещо набързо, сякаш се страхуваше да не му избяга. Бовоар се опита да прочете. Когато разбра какво е, го обзе вълнение.

Азбуката.

Тихо наблюдаваше как началникът му изписва буква след буква на следващия ред. Разшири очи от учудване. Как може да е бил толкова глупав? Как не е забелязал нещо, което сега му изглеждаше очевидно?

Под азбуката главен инспектор Гамаш написа: SIXTEEN.

— Шестнайсет. Номерът над вратата — прошепна Жан Ги, сякаш той също се боеше да не подплаши важната улика.

— Как бяха буквите на кода? — попита началникът му припряно. Нямаше търпение да види резултата.

Бовоар заровичка в джоба и извади тефтерчето си.

— MRKBVYDDO под хората на брега и OWSVI под кораба. Гледаше развълнувано, а Гамаш се зае да разкодира посланията на Отшелника.

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

S I X T E E N A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S

Гамаш произнасяше всяка буква, докато разкодираше:

— T, Y, R, I, нещо…

— Тири — промърмори Бовоар. — Тири…

— Нещо, K, K, V. — Възрастният детектив вдигна поглед към колегата си.

— Какво означава? Дали с име? Може би чешко име?

— Или анаграма — предположи Гамаш. — Трябва да разместим буквите.

В продължение на няколко минути правеха опити, като хапваха от ястията си, докато работеха. Накрая главният инспектор остави писалката и поклати глава:

— Помислих си, че съм го разгадал.

— Може би сме на прав път — настоя Бовоар. Още не бе готов да се откаже. Написа набързо още няколко букви, опита и с другия код. Разменяше местата на буквите много пъти, докато накрая се примири с извода, до който бе стигнал и шефът му.

Ключовата дума не беше „шестнайсет“.

— И все пак — каза младият инспектор, докато топеше парче хляб с хрупкава коричка в соса на ястието — не мога да си обясня защо онзи номер стоеше над входната врата.

— Навярно някои неща нямат определена цел — отвърна замислено Гамаш. — Може би такава им е целта.