Без светлина [bg]

53.

Нюман виждаше отблясъка от пожара в яхтклуба на Саут Шор Харбър, преди още да завие по шосе номер 1 на НАСА към Насау Бей. Колите намаляваха скоростта си по шосето, чудейки се на оранжевата светлина, озаряваща облаците на залива, които се носеха към сушата. Когато сви по кварталната улица, водеща към къщата на Шек, хората бяха излезли по дворовете си и гледаха към пожара.

Къщата на Шек беше модерна, едноетажна вила, разположена на извиваща се улица с палми, зелени морави и беше в също така скъп район като на Валери Хийт. Нюман паркира във входната алея, скри колата, доколкото можа, зад гъсти олеандри и слезе почти незабелязан от пръснатите групички хора, застанали в предните си дворове отсреща и гледащи в неговата посока. Задната част на къщата беше точно до канала и почти на противоположната страна на лагуната срещу пожара.

Той не отиде до входната врата, а нехайно обходи къщата, откри дървена оградка с врата и мина в задния двор. Оттук огънят в яхтклуба изглеждаше като голям пожар, отразявайки се както от облаците, така и от водата в залива, а самият огън беше най-ярката точка между двете илюминации. Сякаш цялото пристанище гореше.

Оглеждайки къщата, за да се увери, че не е пропуснал нещо очевидно — запалена лампа или някой човек, застанал на прозорец или врата, той тръгна покрай гъстия плет, който изолираше задния двор от съседите. Стигна до малък кей и погледна отсреща. Чуваха се сирени и клаксони. Воят на линейките и сякаш цялата тая какофония и бъркотия се разви ваше в някакъв амфитеатър. Там, сред влажната трева му беше тежко да повярва, че Бъртъл е бил отсреща, изгорял е в експлозията и че още никой не е разбрал това. За миг се запита какво ли е Почувствал Бъртъл, взривен така в небитието.