Златният бряг [bg]

По време на вечерята почти не разговаряхме, но след като чиниите бяха отнесени, майка ми каза на баща ми:

— Ние ще си поръчаме от индианския пудинг.

Обърна се към нас:

— Бъди прави истински индиански пудинг. Непременно трябва да го опитате.

Така че ни донесоха шест истински индиански, или може би трябва да кажа туземни американски пудинга, които, кълна се, бяха от консерва. Но към моя си поръчах и чаша коняк, така че кой го е грижа?

Сметката дойде и баща ми я плати по навик. Изгарях от нетърпение да си тръгнем, но по една щастлива случайност великият индианец вече обикаляше своите маси и ние седяхме, изчаквайки да дойде нашият ред.

За да наруша мълчанието, казах на баща си:

— Едуард закачи една мако миналата седмица. Сигурно имаше около сто килограма.

— Преди две седмици уловили петметрова бяла, отсам Монток — отвърна баща ми на мен, не на Едуард.

— Нямам нищо против, когато е за ядене — добави майка ми, — но да ги ловят само за развлечение е позорно.

— Съгласен съм — казах аз. — Трябва да изядеш това, което хванеш, освен ако не е абсолютна гадост. Мако е вкусна. Едуард се бори с нея около час.

— И освен това — добави майка ми, — не ми харесва, когато успяват да избягат ранени. Това е нехуманно. Трябва да положиш всички усилия да я хванеш и да я освободиш от мъките й.

— А след това да я изядеш — напомних й аз.

— Да, да я изядеш. Бъди сервира тук акула, когато успее да налови.

Бързо погледнах Едуард, а след това Сюзън и Каролин. Поех дълбоко въздух и се обърнах към баща си:

— Спомняш ли си едно време, татко, когато бях закачил оная синя…

— Да?

— Няма значение.

Най-сетне мистър Бъди стигна до нас. Той беше доста пълен и всъщност изобщо нямаше вид на индианец, като изключим дългата черна коса. Във всеки случай той беше бял мъж с малко индианска, а може би и негърска кръв, и което беше по-важно, с добре развит търговски нюх. Когато той се изправи до масата ни, майка ми хвана лявата му ръка, като остави дясната му свободна, за да се ръкува с всички.

— Е — каза Бъди Биър, — всичко ли ви хареса?

Майка ми избълва поток от похвали за едно от най-отвратителните ястия, което някога съм ял.

Около минута-две водихме глупав ресторантски разговор, като майка ми продължаваше да държи лапата на мистър Биър, но уви, последният шинекок трябваше да продължи обиколката си, но не преди майка ми да му каже закачливо:

— Ще ви проследя някоя сутрин тия дни и ще видя къде берете гъбите си.