![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако се разболеем от скорбут на това пътуване, ти ще си виновен.
— Поемам пълна отговорност за „Поманок“ и екипажа й, мадам. Карам пълен кораб и няма да позволя неподчинение.
Сюзън разклати една бутилка бира, отвори я, сложи пръст на гърлото й и фонтан от питието се изля по лицето ми.
Обикновено подобна груба шега между мен и Сюзън е всъщност предсексуална, но сега имаше деца, така че само се присъединих към общия смях. Ха-ха. Но се бях надървил. Лодките ме карат да се вдървявам.
Същата вечер играхме на карти, приказвахме, четохме и си легнахме рано. Плаването изтощава и аз никога не спя така добре, както когато съм на леко полюшваща се платноходка.
Станахме призори в понеделник и вдигнахме платната към къщи. Навлязохме в залива Гарднърс и заобиколихме остров Гарднърс. Фамилията Гарднър е пристигнала в Новия свят приблизително по същото време, когато са дошли и семейство Сатър, а островът, който им е бил подарен от Чарлз I, е все още тяхна собственост. Сегашният обитател на острова, Робърт Дейвид Лайън Гарднър, има единствената наследствена титла в Америка, тъй като е известен като шестнайсетия лорд на имението. Баща ми, който познава този джентълмен, го нарича Боб.
Във всеки случай плаването около големия остров криеше много изненади, но екипажът беше на ниво. Отдалечавайки се от северното крайбрежие на острова, не можех да не се замисля за древното схващане, че земята е сигурност и храна, че земята никога не бива да се продава или разделя. Но дори това да беше вярно днес, то беше вярно само като идеал, но не и като нещо практически осъществимо. Въпреки това завиждах на шестнайсетия лорд на имението.
Заобиколихме нос Ориент и смъкнахме платната, оставяйки „Поманок“ на дрейф, докато най-после извадихме риболовните принадлежности. Сюзън, Каролин и аз възнамерявахме да ловим лефер, като използваме за стръв херинга от консерва, която бяхме взели със себе си за случая. Налудничавият Едуард бе донесъл много по-голяма въдица и макара с корда, издържаща до петдесет килограма и щеше да лови акули.
— Ще уловя една голяма, бяла — заяви той.
Каролин ехидно се усмихна:
— Внимавай тя да не те улови.
Едуард пазеше в хладилника цяло пиле за стръв и за по-сигурно го върза на голямата си кука с медна жица. Кипящ от стария си ентусиазъм, той метна въдицата си във водата.
Уловихме шест лефера, които сложихме в една кофа с морска вода и които по-късно щяха да бъдат изчистени от капитана. А Едуард наистина закачи някаква акула, по-точно мако, която често се среща в тези води през юли, а аз познавам, когато на повърхността се покаже акула мако, и по това как се беше опънала въдицата заключих, че тежи около сто килограма. Едуард извика с възторг:
— Хванах я! Хванах я! Закачи се!
На „Поманок“ няма риболовен стол, който е необходим, ако искаш да изтеглиш нещо с подобни размери, но Едуард се бореше с рибата коленичил, като притискаше коленете си във фалшборда. Акулата беше достатъчно силна, за да влачи лодката и дори я накланяше, когато Едуард дръпваше макарата. Най-накрая Едуард разви макарата докрай, буквално и преносно, и беше толкова изтощен, че почти не можеше да говори. Рибата обаче имаше още много сила. Спомням си един подобен случай, в който участвахме аз, баща ми и една синя акула. Аз отказах — някой да ме смени на въдицата и не позволих да прережат кордата и да сложат край на неравната борба. Резултатът беше, че след около час ръцете ми бяха парализирани от умора и изпуснах не само акулата, но и скъпата въдица и макарата. Това, което наблюдавах в момента, бях аз преди около трийсет години.
Една платноходка не е кораб за лов на акули и на няколко пъти си помислих, че Едуард ще падне през борда, когато акулата се потопи във водата и лодката се накланя. Накрая, след около час, предложих:
— Пусни я.
— Не.
— Тогава нека те сменя за малко.
— Не!