Златният бряг [bg]

— Това е много хубаво място — каза Белароса.

— Благодаря — отвърнах аз, оставайки го с впечатлението, че имам нещо общо с него.

Продължихме надолу по алеята, от двете страни на която сега имаше само тук-там по някой осакатен от солта бор или кедър. Алеята ни изведе до руините на огромната къща на Фокс Пойнт. Тази къща, построена в началото на 20-те години, е била необичайна за времето си, нещо като съвременна постройка от стъкло и махагон с хоризонтални покриви, отворени тераси и тръбни перила, наподобяваща вероятно луксозен лайнер и почти толкова огромна. Къщата бе опустошена от пожар преди около двайсет години, но всъщност в нея не живееше никой още от 50-те години. Пясъчни дюни се бяха натрупали във и около дългите разхвърляни руини, за които винаги ми се е струвало, че изглеждат като порутения скелет на някакво чудновато морско същество, което е излязло на брега и е умряло. Но си спомням, че съм виждал къщата, преди да изгори, макар и само отдалеко, когато карах лодка в Пролива. Често си бях мислил, че бих искал да живея в нея и да гледам океана от високите й тераси.

Белароса изучава руините известно време, след това продължихме към плажа. Дори за стандартите на Златния бряг Фокс Пойнт беше приказно имение. Но през годините терасите до водата, баните, навесите за лодки и пристаните бяха разрушени от бурите и ерозията. В цялото имение сега бяха останали само две здрави постройки: белведера и палата на удоволствията. Белведерът стоеше несигурно върху едно подкопано от водата пасище, готов да отплава при следващата буря на североизток.

Белароса посочи белведера и каза:

— Аз нямам такова нещо.

— Вземи това, преди да го е взело морето.

Той изучаваше осмоъгълната постройка от разстояние.

— Мога ли да го взема?

— Никой не го е грижа. Освен дружеството „Белведер“, но там всички са луди.

— Ах, да. Жена ти рисува тези неща.

— Не, само обядва в тях.

— Добре. Ще кажа на Доминик да го огледа.

Загледах се над Пролива. Беше ясен, лазурен ден, водата проблясваше, цветни платна се плъзгаха напред-назад по хоризонта, а в далечината се виждаше ясно брегът на Кънектикът. Приятно беше да си жив в такъв ден, засега.

Белароса се извърна от белведера и погледна още по-надолу по брега към една постройка, която беше на доста разстояние от плажа, върху едно стабилно парче земя, защитена с каменна ограда. Той посочи натам.

— А това какво е? Видях го оня ден.

— Това е палатът на удоволствията.

— Искаш да кажеш, че е за развлечения?

— Да. За развлечения.

Всъщност най-богатите и най-големите хедонисти на Златния бряг строяха тези огромни палати на удоволствията далеко от главните си къщи с единственото предназначение да служат за развлечения. Палатът на удоволствията на Фокс Пойнт бе построен от стомана и камък и през Втората световна война бреговата охрана използвала постройката за склад за муниции. Но колкото и стабилна да изглежда или е изглеждала на германските подводници, от въздуха се вижда, че по-голямата част от покрива й е от синьо стъкло. И винаги когато съм имал случай да летя с някой малък самолет над Златния бряг, съм успявала да зърна този и някои други палати на удоволствията, защото те всички се открояват с тези блестящи сини покриви.