Златният бряг [bg]

Майка ми заяви, че предпочита направо да отиде в ресторанта вместо да си пие питието тук, затова ние се обърнахме кръгом и потеглихме в различни коли, като се разбрахме да се срещнем в градчето Саутхамптън на Йов Лейн. Това е интересна улица, една от най-старите в Америка, която е построена някъде към 1640 година, макар че никоя от сградите всъщност не е чак толкова стара. Но като споменах Йов, при всичките мъки, които Бог е стоварил върху този нещастник, никоя — повтарям — никоя не е била толкова тежка, колкото да трябва да вечеряш с Джоузеф и Хариет Сатър.

Е, може би преувеличавам. Но е вярно, че има моменти, в които бих предпочел да ям червеи в някое мазе, отколкото да отида на ресторант с родителите си.

Сега обаче имахме резервации в някакво модерно ново заведение, наречено „Бъдис Хоул“. В Хамптън, колкото по-скромно е името, като например „Самис Пица“ или „Билис Бургерс“ и/или колкото, е по-гнусно, като например „Бъдис Хоул“, толкова по-претенциозно е заведението. Родителите ми, винаги в авангарда, обичат да ходят в тези ужасни заведения, пълни с утайката на американския литературен свят (която едва се различава от каймака), с бивши актьори, нереализирани художници и помия от Европа, която бе доплувала дотук вероятно за да живее на гърба на милионерите.

Аз лично, колкото и да е странно, предпочитам старите заведения на Хамптън, притаени, цивилизовани места, където по стените не висят саксии с аспарагус, а менюто е това, което може да се нарече anncienne cuisine83, богато откъм тлъстата лонгайлъндска патица и бедно на плодове от рода на кивито.

Както и да е, заведоха ни на една хубава масичка за двама с шест стола около нея и без никаква покривка. На пода под масата имаше една котка, която се предполага, че е бездомна, но знам, че всъщност те си ги дават назаем и си ги разменят като висящите растения. Виждал съм същата охранена тигроподобна котка в четири различни ресторанта. Едва понасям тези модерни заведения, както сигурно сте разбрали, което може би обяснява случилото се по-късно.

И за да довърша оплакванията си, трябва да кажа, че шумът в заведението наподобяваше звука във „Приключенията на Посейдон“, когато лодката избухна, а техниците не бяха предвидили, че може да се появят хора.