![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Каролин и Сюзън бяха прекратили лова на лефери и наблюдаваха Едуард мълчаливо. Едуард, разбира се, не искаше да се изложи пред жените или пред мен в това отношение. Опитах се да измисля как по достоен начин да го измъкна от това положение, но не можах. Всъщност това си беше негов проблем, а не мой.
Каролин плисна една кофа прясна вода върху Едуард, а след това обви мокра кърпа около главата и раменете му. През това време Сюзън поднасяше кутии с кола към устните му и той изпи три.
Виждах, че Едуард не е добре. Целият се беше зачервил, кожата му гореше и беше изплезил език. Очите му се изцъклиха и подозирах, че ще припадне от жегата и преумората. Ръцете и краката му така бяха обвили въдицата, че при едно рязко, силно дръпване на акулата и двамата щяха да изхвръкнат през борда.
В известен смисъл исках да припадне или кордата да се скъса, или дори акулата да го издърпа зад борда; всичко друго, само не да трябва да я пусне.
— Пусни я, Едуард — каза му Каролин. — Пусни я!
Понеже вече не можеше да говори, той само поклати глава. Не знам какъв щеше да е естественият изход от това положение, но Сюзън взе нещата в свои ръце и преряза кордата с нож.
За около минута Едуард, изглежда, не разбираше какво стана, след това се просна на палубата и заплака.
Занесохме го долу и го поставихме в едно легло с мокри кърпи. Мина цял час преди да може да размърда ръцете си.
Отправихме се към къщи. Едуард беше мълчалив и намусен известно време, а след това каза на всички:
— Благодаря, че ме измъкнахте.
— Трябваше да те хвърлим на акулата — отвърна Каролин.
— Акула ли? — казах аз. — Мисля, че се бореше с мъртвото пиле.
Сюзън се усмихна и прегърна сина си.
— Ти си инат и твърдоглав като баща си — каза тя.
— Благодаря — отвърна Едуард.
В късния следобед в понеделник навлязохме в „Сиуанака Коринтън“ загорели и изтощени. Плаването с лодка е като лакмус за човешките взаимоотношения: ограниченото пространство и уединеността или сближават хората повече, или ги подтикват към бунтове и убийства. Докато завързвахме „Поманок“ на пристана, членовете на семейство Сатър се усмихваха един на друг: океанът бе оказал чудотворното си въздействие.
Но не можеш да останеш завинаги в океана, а на повечето усамотени острови не се предлага бърза медицинска помощ. Така че ние завързваме лодките си, завързваме себе си към електронните си спасителни въжета и водим живот на шумно отчаяние.
Знаех, че връзката, която семейство Сатър бяха подновили помежду си на „Поманок“, макар да е здрава в повечето отношения, се беше пропукала сериозно и тази пукнатина беше в отношенията между съпруга и съпругата. Децата не ни сплотяваха, разбира се, но ни приближаваха един към друг, поне докато бяха тук. Но същата вечер, докато седях сам в кабинета си, осъзнах, че исках това лято да свърши; исках Каролин и Едуард да се върнат в училище, за да можем аз и Сюзън да поговорим, да се сближим или да се разделим.
В петък четиримата отидохме с колата до Хамптън и аз записах къщата ни при посредниците за бърза лятна продажба. Уви, вече бяха минали няколко седмици от лятото и повече от пуяците в Манхатън бяха вече оскубани. Това, комбинирано с нестабилната фондова борса, високите ипотеки и някакви глупости за увеличаване на данъка общ доход, се отразяваше зле на пазара за летни къщи.
Въпреки това аз поисках цял половин милион, който посредникът записа като $ 499900.
— Не — рекох аз, — казах ви половин милион.
— Но…
— Не търся глупави купувачи. Запишете го както ви казах.
И той го записа. Дори и да получех този половин милион, нямаше да ми остане много от него, след като изплатя съществуващата ипотека, комисионата на посредника, като платя на Мелзър, на СВП и, разбира се, данъка върху печалбата. Господи, колко отчайващо. А още по-отчайващо беше, че аз харесвах къщата и това беше единственото стабилно парче земя, което притежавах.
И тъй, ние прекарахме петъчния следобед в нашето шиндово кътче от Америка, прибирайки някои лични вещи, които не искахме да са тук, когато посредниците започнат да показват къщата на купувачите. Всички бяхме малко унили и предполагам, че ни потискаше реалността на ситуацията. Другата реалност, в случай че ви е минала през ума, беше, че Сюзън можеше да даде парите за погасяване на този данъчен дълг. Не зная точно колко пари има тази жена (аз съм й само съпруг и данъчен адвокат), но по моите изчисления са приблизително шестстотин хиляди долара, от чиито лихви сигурно получава годишно като джобни пари около петдесет хиляди. Тя не харчи толкова и вероятно парите се връщат обратно в акциите, облигациите и каквото има там. Но да искаш от една наследница на стари пари да разбута основния си капитал, е все едно да искаш секс от монахиня.