Златният бряг [bg]

— Имате ли новини от Емили? — позаинтересувах се аз. Не бях виждал сестра си от Великден, но ми беше писала през май.

— Писа ни — отвърна баща ми.

— Кога?

— Миналия месец.

— И какво ви писа?

Майка ми пое топката:

— Всичко е наред.

— Каролин заминава за Куба следващата седмица — каза Сюзън.

Майка ми изглеждаше истински заинтригувана от това.

— Браво, Каролин. Правителството няма право да те спре.

— Всъщност първо трябва да летим до Мексико — отвърна Каролин. — Оттук не може да се отиде там.

— Колко ужасно.

— Аз заминавам за Флорида — каза Едуард.

Майка ми го погледна.

— Колко хубаво.

Баща ми добави:

— Приятно прекарване.

Това вече беше голям напредък в разговора, затова опитах следното:

— Едуард би искал да прекара известно време тук в края на август. Ако ще заминавате някъде, той може да наглежда къщата.

— Ако заминем някъде — информира ме баща ми, — прислужницата ще се грижи за къщата.

Никой от тях не попита защо Едуард не остане в нашата къща в Ийст Хамптън, затова сам им казах:

— Продаваме нашата къща.

— Пазарът не е добър — каза баща ми.

— Продаваме я, защото имам проблем с данъците.

Той отвърна, че му е тъжно да чуе това, но знаех, че сигурно се пита как един данъчен експерт може да сглупи до такава степен. Затова обясних накратко случая, надявайки се вероятно, че старата лисица може да има някоя и друга идея. Той ме изслуша и каза:

— Струва ми се, бях ти казал, че това един ден ще ти създаде проблеми.

Добрият стар татко.

— Знаете ли кой живее до нас, в съседното имение? — попита Каролин.

— Да, научихме на Великден — отвърна баща ми.

— Донякъде се сприятелихме с тях — казах аз.

Майка ми вдигна поглед от менюто, в което се беше зачела.

— Той прави най-фантастичния pesto сос.

— Откъде знаеш?

— Опитвала съм го, Джон.

— Ти си яла при Белароса?

— Не. Къде е това?

Очевидно аз не бях внимавал в разговора.

Мама продължи:

— Взема босилека от една малка ферма в Норт Си. Бере го всеки ден в седем вечерта.

— Кой?

— Бъди Биър. Собственикът. Той е шинекок, но приготвя чудесно италиански ястия.

— Собственикът е индианец?

— Туземец американец, Джон. Шинекок. И десет процента от оборота отиват директно за резервата. Много мил човек. Ще опитаме да се видим с него по-късно.

Поръчах си още един двоен джин с тоник.

И така прекарвахме времето, без родителите ми да се позаинтересуват за родителите на Сюзън или за който и да е от нейното семейство. Също така те не попитаха за никого от кантората в Лоукаст Вели или Манхатън, или за семейство Алърд, или за който и да било. И специално внимаваха да не попитат Каролин или Едуард нещо за училище. Има определен тип хора, както открих, които изпитват огромна любов към човечеството, като родителите ми, но не обичат особено хората.