Сянката на чинара [bg]

Двамата адвокати се настаниха плътно един до друг, възможно най-далече от останалите. Масата се клатеше, старият под скърцаше и точно над главите им паянтовият вентилатор се въртеше неравномерно, макар че още беше зима и в сградата духаше отвсякъде. В друг ъгъл тумбестата печка излъчваше силна топлина, която създаваше уют в тясното помещение. След няколко хапки Хари Рекс каза:

— Дюма се е справил добре, доколкото му позволяват способностите. Пада си по катастрофите като същински адвокат.

— Наложи се да го заплаша, но наистина не навреди. Не повече, отколкото досега. Благодаря, че домъкна Артър Уелч в съда.

— Той е идиот, но от идиотите, които ми допадат. Какви истории можем да разказваме с него! Веднъж, докато следвахме право, прекарахме две нощи в ареста вместо в час. За малко да ни изключат.

Джейк прекрасно знаеше, че не бива да се подлъгва, но въпреки това попита:

— Защо сте били в ареста?

Хари Рекс натъпка в устата си пълна лъжица със зеленчуци и поде:

— Ами бяхме ходили до Ню Орлиънс за един дълъг уикенд и се опитвахме да се върнем в „Оул Мис“. Аз карах и пиех и някъде в окръг Пайк се изгубихме. Видях сините светлини и казах: „Мамка му, Уелч, трябва да поемеш волана. Това са ченгетата, а аз съм пиян“. А Уелч вика: „И аз съм пиян, дебел задник такъв, оправяй се сам“. Бяхме с неговата кола и бях сигурен, че той не е толкова пиян като мен. „Виж какво, Уелч — казах му, — изпил си само няколко бири. Така че веднага спирам колата, а ти сядаш зад волана.“ Сините светлини се приближиха. „Няма начин — отговори ми той. — Наливам се от петък. Освен това вече са ме прибирали за шофиране в нетрезво състояние, а старият ще ме убие, ако се случи пак.“ Спрях отстрани на банкета. Сините светлини бяха точно зад нас. Сграбчих Уелч, който тогава беше много по-дребен, и се опитах да го издърпам на шофьорското място, а той адски се ядоса. Възпротиви се. Стисна дръжката на вратата си, запъна пети в пода и аз не можех да го помръдна. Вбесих се и го цапардосах с опакото на ръката си, разбих му носа и това толкова го разтърси, че за няколко секунди се пусна. Сграбчих го за косата и го преместих, но той се заклещи на скоростния лост. Вкопчихме се един в друг и страшно се вбесихме, съскахме и се дращехме като котки. Бях го притиснал в яка хватка, когато полицаят се обади през прозореца: „Извинете, момчета“. Замръзнахме. В участъка полицаят поговори и с двама ни и ни обяви за еднакво пияни. Говоря ти за годините преди дрегерите и други подобни, доброто старо време. — Той отпи от чая си и се нахвърли на купчинка пържена бамя.