Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Ще те убия…
— Какво? И ще саботираш цялата операция?
Катье извръща глава и впива зъби в ръката му, малко по-нагоре близо до лакътя, където обикновено забиваха иглите с Пентотал.
— О-о-х-х, гадост! — той пуска ръката, която е извивал, дръпва надолу бельото, хваща едното й бедро и прониква в нея изотзад, провира ръце под нея, за да щипе зърната на гърдите й, да мачка клитора й, да драска с нокти вътрешната страна на бедрата й, Господин Техничар е тук, не че има някакво значение, и двамата са готови да свършат, Катье първа, крещи във възглавницата, Слотроп след една-две секунди. Той лежи върху нея, потен, задъхан, наблюдава лицето й, извърнато ¾ настрана, дори не и профил, а ужасното Лице, Което Не Е Лице, станало прекалено абстрактно, недосегаемо: вдлъбнатината на очната кухина, но не и колебливото око, а само анонимната извивка на бузата, изпъкналостта на устата, безноса маска на Съществото От Друг Вид, на съществото Катье, безжизненото нелице, единственото нейно лице, което той наистина познава или някога ще помни. — Хей, Катье — прошепва само той.
— Ммм. — Но ето предишната й непримиримост се възражда отново и все пак те двамата няма да бъдат любовници в осветени от слънцето муселинови парашути, няма да прегрешават нежно, ръка за ръка, няма да се снижават до каквото и да е ливадоподобно или безметежно място. Изненадан ли е той?
Катье се отдръпва и освобождава кура му в хладната стая.
— Слотроп, как е в Лондон? Когато падат ракетите?
— Какво? — След ебане той по навик обича да се търкаля в леглото, да запали цигара, да мисли за храна. — Ами, обикновено не знаеш, че тя се снижава, докато не падне. Да, докато не се стовари. Ако не те улучи, окей, значи си добре, до следващата. Чуеш ли експлозията, значи си жив.
— Тогава разбираш, че си жив.
— Точно така.
Тя се надига, сяда в леглото, обува гащите, придърпва надолу полата, отива до огледалото, започва да преподрежда косата си.
— Хайде да преговорим за температурата на граничния слой. Докато се обличаш.
— Температурата на граничния слой Те, това пък какво е?, нараства експонентно до спирането подаването на гориво, дистанция около 113 километра, после настъпва рязко повишаване, 1200 градуса, след това се понижава малко, минимум 1050 градуса, докато излезеш от атмосферата, по-нататък отново леко повишение до 1080. Остава доста стабилна до повторното навлизане в атмосферата — дрън-дрън. Тук преходният музикален пасаж, ясен и блестящ от ксилофоните, се основава на дадено любимо старо парче, което иронично, а същевременно и нежно ще поясни случващото се, например мелодия като „Училищни дни, училищни дни“, или „Ела Жозефина, на моята летяща машина“, или даже „Ще бъде ЖАРКА вечер в стария град!“444 по ваш избор, забавя темпото и постепенно заглъхва до остъклената веранда долу, Слотроп и Катье тет-а-тет, сами, с изключение на събраните в ъгъла няколко музиканти, които охкат, пъшкат, клатят глави и заговорничат как да накарат Сезар Флеботомо за разнообразие поне веднъж да им плати. Кофти ангажимент, кофти ангажимент… Дъждът блъска в стъклото, лимоните и миртите навън се поклащат от вятъра. На кроасани, ягодово сладко, истинско масло и истинско кафе, тя го препитва по профила на полета, изчислен с помощта на температурата на стените и Нуселтови коефициенти на топлопредаване, извеждани наум от числа на Рейнолдс445, които тя му подхвърля скорострелно… уравнения на движението, на затихването, възстановяващи моменти… методи за изчисляване края на изгаряне на горивото при инерционно насочване и радиометоди… уравнения, преобразувания…
— А сега ъглите на разширяване на реактивната струя. Ще ти дам някаква височина, а ти ще ми кажеш ъгъла.
— Катье, защо ти не ме открехнеш за ъгъла?
Някога й доставяше удоволствие да мисли за паун, който обикаля разгърнал ветрилообразно опашка… беше го виждала в цветовете, играещи сред пламъка докато ракетата се отделяше от платформата, алени, оранжеви, преливащо зелени… немците, а даже някои есесовци, наричаха ракетата Der Pfau. „Pfau Zwei“446. Издигането е програмирано в любовен ритуал… и приключва в момента бележещ края на подаване на гориво — чисто женският двойник на ракетата, нулевата точка в центъра на мишената, се е подчинила. Всичко останало ще бъде извършено в съответствие със законите на балистиката. В това отношение Ракетата е безпомощна. Нещо друго е поело управлението. Нещо свръх конструираното.
444
„Училищни дни“ (1907) от Уил Коб и Гас Едуардс; „Ела Жозефина“ (1910) от Алфред Брайън и Фред Фишер; „Ще бъде жарка вечер“ (1886) от Тиодор Мец. — Б.пр.
445
Нуселтови коефициенти… числа на Рейнолдс: Нуселтово число/коефициент е безразмерна величина представляваща съотношението между топлопредаване ч/з конвекция и топлопредаване ч/з проводимост през разделителна повърхност. Наречено на германския инженер Вилхелм Нуселт (1882–1957).
Критерий на Рейнолдс или число на Рейнолдс е безразмерна величина, един от така наречените „Коефициенти на подобие“, които определят вида на флуидния поток. Показва относителната значимост на вискозния ефект в сравнение с инертния ефект в течност. Числото на Рейнолдс е пропорционално на инертната сила разделена на вискозната сила. Използва се във формули за изчисляване на скоростите на изтичане (дебити) през тръба, когато са известни фактори като скорост, диаметър на тръбата, вискозитет на флуида и концентрация на течността. Наречено е на ирландския физик Осбърн Рейнолдс (1842–1912). — Б.пр.
446
Паунът. „Паун-Две“ (нем.) — Pfau се произнася „Фау“ точно както и немската буква V. Т.е. Pfau Zwei звучи като V-2 (Vergeltungswaffe-zwei) — Фау-2. — Б.пр.