![Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/3/katerina-de-medichi-bg-download.jpg)
Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
По лицето му се изписа лека изненада.
– Наистина ли, мадам?
– Да.
– Разберете, че съмишлениците ми ме предупредиха да не идвам тук. Наварската кралица има още по-сериозни основания да проявява предпазливост. Убият ли я, ще остави държава и млад син.
От гърдите ми се изтръгна искрена въздишка.
– Жана има по-малко причини да се страхува за живота си от вас. Не бих омъжила Марго за сина ѝ, за да ѝ навредя.
– Отличен довод – призна той. – Ала имам ли аз, кралице, основания да съм загрижен за себе си?
– Не – поклатих решително глава. – Херцогът на Анжу ви назначи петдесет телохранители и прехвърли значителна сума в банковите ви сметки. Надявам се това да ви увери в сериозните ми намерения да отстоявам мира.
Той наклони глава.
– Негово Величество уведомен ли е за плановете ви?
– Сватосването е женска работа. Бракът обаче няма да се осъществи без одобрението на краля.
– Разбирам. – Той се взря отново в мрака; след миг се обърна пак към мен с решително изражение. – Ако дружелюбието ви е искрено, знайте, че испанците избиват събратята ни протестанти в Нидерландия. Необходими са ми пет хиляди войници, за да покажа на Филип, че Франция не позволява да се изтребват невинни.
Изпратех ли френски войници в Нидерландия, крал Филип щеше да сметне, че му обявявам война. По-многобройната му и могъща армия щеше бързо да срази нашата. Добронамерената усмивка обаче не слезе от лицето ми.
– Бих желала да обсъдим въпроса отново след сватбата на Марго и Анри. Моля ви първо да уведомите Жана – настоях спокойно.
– Добре, кралице. На вашите услуги! – кимна той.
Върнахме се в балната зала. Пръстите ми обгръщаха леко твърдата му ръка. Като изключим олисялото теме, адмиралът старееше благородно. Не му вярвах, но оценявах будния му ум и достойнството му.
Още щом се появихме, Шарл тръгна бързо към нас.
– Ето ви, татенце! Флорентинският посланик иска да разговаря с вас. Елате! – Улови ръката на Колини и го поведе към тълпата.
Аз, на свой ред, насочих вниманието си към други знаменитости. Далеч по-късно – след като поздравих поне десетина изтъкнати гости – стигнах до испанския посланик Алава, закръглен и раболепен мъж. Той подхвана някакъв анекдот за бившия ми зет крал Филип, ала го прекъсна яростен вик.
– Лъжец! Лъжец!
Обърнах се. До ромолящия фонтан стоеше Анри дьо Гиз и се тресеше от главата до петите от едва сдържан гняв. Колини, на една ръка разстояние от него, отговори хладнокръвно с тих глас.
Думите му разяриха още повече Гиз, който го зашлеви с опакото на дланта си. Колини залитна назад. Гиз посегна да го удари отново, но Едуар забеляза схватката и улови ръката му. Младият херцог се опита да се отскубне, ала Едуар го задържа.
– Полтро дьо Мер бе твой шпионин! – изкрещя Гиз, поруменял от яд и вино. – Нима очакваш да ти повярваме, че не си му заповядал да убие баща ми? Искам удовлетворение!
Шарл приближи със зачервено, гневно лице. Понечи да се нахвърли върху херцог Дьо Гиз, но адмиралът вдиша длан да го възпре.
– Не се дуелирам – Колини се задъхваше. Гласът и изражението му обаче бяха невъзмутими. – Бог не одобрява хазарта, независимо дали си играеш с късмета, или с живота.
– Страхливец! – изрева Гиз. – Колкото и да се криеш зад благочестието си, ще си платиш за престъплението!
– Готов съм да загина, бранейки правото на хората да славят Бог, но не и защитавайки се от вулгарни обвинения.
Негово Величество сграбчи пищната яка на Гиз.
– Мъдрите, господине, са приятели на приятелите на краля... за да не ги нарочи за врагове – процеди той.
Гиз го изгледа с разширени очи. Шарл го блъсна в ръцете на чичо му, кардинала. Мина край него, следван от Колини, и просъска:
– Доближите ли отново сестра ми, ще ви убия с голи ръце!
Трийсет и седма глава
На другата сутрин отидох рано в покоите на краля. Очаквах да го сваря в леглото, но с изненада го открих в кабинета му. Щях да вляза без предупреждение, ала стражът ме спря пред вратата.
– Простете, кралице, но Негово Величество заповяда да не го безпокоят. Адмирал Колини е при него.
– Съобщете на краля, че съм тук – наредих, – и искам незабавно да говоря насаме с него.
Младият шотландец почука неохотно на вратата. Шарл изруга горкото момче и понечи да ме отпрати. Чух обаче Колини да го увещава тихо. След малко адмиралът излезе от кабинета, поклони ми се и се отдалечи.
Разлютеният ми син седеше зад писалището, където лежеше само един документ, обърнат наопаки, за да не го прочетат любопитни очи. Шарл затисна с юмрук документа и се втренчи ядно в мен.