Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Значи смятате, че е богата? — попита госпожа Дьо ла Мот.
— Тя умее да си набавя средства — с една дума, едно кимване, една усмивка. Никога министър, освен може би Тюрго62, не е имал смелостта да откаже на кралицата това, което тя е искала.
— Е, добре — отвърна госпожа Дьо ла Мот, — аз не я виждам толкова богата, колкото я представяте вие, клетата кралица, или по-скоро клетата жена!
— Как така?
— Богат ли е човек, който е принуден да си налага лишения?
— Лишения! Разкажете, скъпа Жана!
— О, Боже мой, ще ви разкажа какво видях, ни повече, ни по-малко.
— Кажете, слушам ви.
— Представете си две страшни душевни терзания, които нещастната кралица е понесла.
— Две терзания! Да видим кои?
— Знаете ли какво е женското желание, скъпи принце?
— Не, но бих искал вие да кажете, графиньо.
— Е, добре! Кралицата има едно желание, което не може да бъде удовлетворено.
— От кого?
— Не от кого, а с какво.
— Добре. С какво?
— С едно колие с диаманти.
— Нямате ли предвид диамантите на Бьомер и Босанж? О, това е стара история, графиньо.
— Стара или нова, не е ли истинска мъка за една кралица, кажете, да не може да притежава онова, което трябва да има едва обикновена фаворитка? Петнадесет дни още да беше на власт Луи XV и госпожа Воберние щеше да има това, което Мария-Антоанета не може да има.
— Е, добре, скъпа графиньо, ето къде грешите. Кралицата е могла пет или шест пъти да има диамантите, но тя се е отказвала. Както ви казвам е, кралят й е предлагал, но тя е отказвала да ги получи от неговата ръка.
Кардиналът разказа историята с кораба. Жана все още слушаше с голям интерес, когато кардиналът бе завършил разказа за случката.
— Е, добре — отвърна тя. — Какво доказва това?
— Че тя не ги е желала, струва ми се.
Жана повдигна рамене.
— Вие познавате жените, познавате кралския двор, познавате кралете, обаче се лъжете, давайки подобен отговор.
— Ами, отбелязвам един отказ!
— Принце, тъкмо това показва, че кралицата е имала нужда да си създаде блестящо име, известно име, и го е постигнала.
— Добре — отговори кардиналът. — Ето колко вярвате на кралските добродетели. А, невернице! В сравнение с вас свети Тома може да мине за вярващ.
— Вярваща или невярваща, аз, самата аз, твърдя само едно.
— Какво?
— Че кралицата не се е отказала от колието, след като е била обхваната от лудо желание да го притежава.
— Измисляте си разни неща, скъпа. Най-напред повярвайте, че въпреки всички нейни недостатъци кралицата има едно много голямо достойнство.
— Кое?
— Тя е безкористна! Не обича ни златото, ни среброто, ни скъпоценните камъни. Преценява минералите според тяхната действителна стойност. За нея едно цвете на колана й струва колкото един диамант на ухото.
— Не отричам. Но сега твърдя, че тя има желание да си постави много диаманти на шията.
— О, графиньо, докажете го!
— Няма нищо по-лесно. Съвсем наскоро видях колието. Не само го видях, но го докоснах.
— Къде?
— Все във Версай. Бижутерите го бяха донесли, за да се опитат за последен път да изкушат кралицата.
— Красиво ли е?
— Прекрасно е.
— Тогава вие, която сте истинска жена, разбрахте, че човек започва да мисли само за него.
— Разбирам, че заради него може да загуби апетит и не го хваща сън.
— Жалко, че нямам кораб, който да предоставя на краля.
— Кораб ли?
— Да, той щеше да ми даде в замяна колието. А щом го имам, щяхте да ядете и да спите спокойно.
— Е, добре, ще кажа нещо, което ще ви учуди много.
— Кажете.
— Не бих желала да имам колието.
— Толкова по-добре, графиньо, защото аз не мога да ви го предложа.
— Уви, нито вие, нито друг, кралицата го чувства. Ето защо тя желае колието.
— Но аз ви повтарям, че кралят й го предлагаше.
Жана, леко отегчена, махва с ръка.
— Аз пък ви казвам — добави тя, — че жените особено обичат подаръците, когато те не са направени от хора, които ги принуждават да ги приемат.
Кардиналът погледна озадачен Жана.
— Не разбирам много добре — каза той.
— Толкова по-добре. Да спрем дотук. Какво представлява за вас това колие, след като не можем да го имаме?
— О, ако аз бях крал, а вие бяхте кралица, щях да ви принудя да го приемете.
— Е, добре! Без да сте крал, накарайте кралицата да го приеме и ще видите дали ще й бъде толкова неприятно насилието, както вие смятате.
Кардиналът отново изгледа Жана.
— Наистина — добави той, — сигурна ли сте, че не се лъжете? Кралицата има ли такова желание?
— Много голямо! Слушайте, скъпи принце, не ми ли казахте, или не съм разбрала добре, че няма да ви е неприятно да станете министър?
62
Ан Робер Жак Тюрго (1727 — 1781) — френски държавен деец и икономист физиократ, министър на финансите (1774 — 1776). В съчинението „Размишления върху образуването и разпределението на богатствата“ излага икономическите принципи на физиократите. Прави опит да осъществи идеите си на практика — бел.ред.