Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
И така, Жана се прибра вкъщи със сияещо лице и с усмивка на уста. Още бе рано. Тя взе хартия, перо и мастило, написа няколко реда и поставяйки листа в тънък парфюмиран плик, написа адреса и позвъни. Едва бе отекнал последният звън и вратата се отвори. Един лакей чакаше изправен на прага. „Имах право — прошепна си Жана, — кралицата не е обслужвана по-добре.“ После протегна ръка и добави:
— Това писмо е за монсеньор кардинал Дьо Роан.
Лакеят се приближи, взе писмото и излезе, без да каже дума, с мълчаливото подчинение на прислужници в изискан дом.
Графинята изпадна в мечтание, нещо обичайно за нея, продължение на мечтата, която я придружаваше по пътя към къщи. Не бяха минали пет минути и на вратата леко се почука.
— Влезте — каза госпожа Дьо ла Мот.
Появи се съшият лакей.
— Е, какво? — попита с леко нетърпение госпожа Дьо ла Мот, като видя, че заповедта й не бе изпълнена.
— Тъкмо когато излизах, за да изпълня нареждането на госпожа графинята — отвърна лакеят, — монсеньорът чукаше на вратата. Казах му, че ще отидем в неговия дом. Той взе писмото на госпожа графинята, прочете го, скочи от колата, влезе вътре и рече: „Добре, съобщете за мен.“
— После?
— Монсеньорът е тук. Чака госпожа графинята да благоволи да го приеме.
Лека усмивка премина по устните на графинята. Най-после, след две секунди, с подчертано задоволство тя добави:
— Поканете го да влезе.
Цели две секунди! Дали имаше за цел да накара един примат от църквата да чака в преддверието, или пък й бе необходимо време, за да обмисли своя план?
Монсеньорът се появи на вратата.
Пътят от Версай до Париж е дълъг и когато човек е заедно с демона на алчността, има достатъчно време да му бъдат подсказани най-дръзки и подли планове. Жана се чувстваше зашеметена от това число — един милион и петстотин хиляди ливри, блестящи в диамантите върху белия сатен в кутията на господата Бьомер и Босанж. Един милион и петстотин хиляди ливри! Не беше ли всъщност това цяло богатство за принц и особено за нея — клетата просякиня, която преди по-малко от месец протягаше ръка за милостиня от големците. Разбира се, разстоянието от Жана дьо Валоа от улица „Сен Жил“ до Жана дьо Валоа от предградието „Сент Антоан“ беше по-голямо, отколкото от Жана дьо Валоа от предградието „Сент Антоан“ до Жана дьо Валоа — притежателка на колието.
Тя бе извървяла повече от половината път, който водеше към богатството. И това богатство, към което се стремеше Жана, не бяха празни мечти, както например думите „парична сума“ или „собственост на земя“. Всички тези неща безспорно са необходими, но към тях е нужно да се прибави душевната или пък външната красота на човека.
В главата на Жана се блъскаха хиляди неясни мисли, чудновати фантоми с мъгляви очертания, за които поетът Аристофан казваше, че се натрупват в хората в минути на страст. Хиляди желания, хиляди помрачения да притежава, да бъде собственица придобиха за Жана по пътя от Париж до Версай образа на вълци, лисици и летящи змии.
Кардиналът, който трябваше да реализира тайните мечти, ги прекъсна с неочакваното си появяване, като отговори на желанието на госпожа Дьо ла Мот да го види. Той също имаше своите мечти, своето честолюбие, което прикриваше под маската на услужливост и престорено топло чувство.
— А, скъпа Жана — каза той, — ето ви. Вие наистина ми бяхте толкова необходима, че целият ми ден се помрачи при мисълта, че сте далеч от мен. Поне в добро състояние ли се върнахте от Версай?
— Както виждате, монсеньор.
— Кралицата значи ви прие?
— Щом отидох, бях въведена при нея.
— Вие сте щастлива. Като гледам победоносния ви вид, обзалагам се, че кралицата е разговаряла с вас.
— Прекарах почти три часа в кабинета на Нейно величество.
Кардиналът се стресна и едва не повтори след Жана: „Три часа!“ Но се въздържа.
— Вие действително сте вълшебница — каза той. — Никой не може да ви устои.
— О, преувеличавате, скъпи принце.
— Не, наистина. Останали сте, както казвате, три часа с кралицата?