Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— О, госпожо — каза Бьомер, — ако народът преценява, че е хубаво Ваше величество да предпочете един кораб пред едно колие, знатните хора, които също са французи, нямаше да се изненадат, че кралицата на Франция купува колие, след като е купила и кораб.
— Да не говорим повече — отговори Мария-Антоанета и хвърли последен поглед към кутията с бижуто.
Жана въздъхна, за да окуражи кралицата.
— А, вие въздишате, графиньо! Ако бяхте на мое място, и вие щяхте да постъпите като мен.
— Не зная — прошепна Жана.
— Добре ли видяхте? — побърза да каже кралицата.
— Бих го гледала още, госпожо.
— Оставете я, господа, тя се възхищава. Това не отнема нищо от диамантите, те продължават да струват един милион и петстотин хиляди ливри… за съжаление.
Тази последна дума създаде подходяща възможност за графинята. Кралицата съжаляваше, значи тя е имала желание. Тя е имала желание и сигурно още го има, защото то не е удовлетворено. Такава бе логиката на Жана, което пролича от добавените от нея думи:
— Един милион и петстотин хиляди ливри, госпожо, които, на вашата шия, могат да накарат да умре от завист всяка жена, било то Клеопатра или Венера.
Тя взе много бързо и сръчно, като фокусник, царственото колие от кутията и го окачи на кадифената шия на Мария-Антоанета, която изведнъж бе залята от блещукаща светлина и преливащи се цветове.
— О, Ваше величество е така божествена! — каза Жана.
Мария-Антоанета се приближи бързо до огледалото, беше смайваща. Тънката и гъвкава шия като шията на Жан Грей, тази мъничка шия, сякаш стъбло на лилия, предопределена по-късно като цветето на Вергилий да падне под ножа, се източваше прелестно сред златните къдрици, сред вълната от светли отблясъци.
Жана си позволи да открие малко раменете на кралицата, така че долните редове на колието лежаха върху седефената й гръд. Кралицата беше сияеща, жената Мария-Антоанета превъзходна. Любовници или поданици, всички биха паднали в краката й. Мария-Антоанета се захласна, изпълнена с възторг от себе си. После я обхвана внезапен страх и тя дръпна рязко колието от раменете си.
— Стига! — каза тя. — Стига!
— То се докосна до Ваше величество — извика Бьомер — и на никого вече не може да подхожда.
— Невъзможно — отвърна твърдо кралицата. — Господа, малко си поиграх с диамантите, но да се продължи играта, ще бъде прегрешение.
— Ваше величество притежава необходимото време, за да свикне с тази мисъл — подхвърли Бьомер. — Утре пак ще дойдем.
— И да се плати по-късно, все едно, трябва да се плати. И после, защо да се плати по-късно? Вие бързате. Ще ви платят без съмнение по-изгодно.
— Да, Ваше величество, в брой — отвърна бързо търговецът отново в ролята си на търговец.
— Вземете, вземете бързо кутията с диамантите, бързо! — извика кралицата.
— Ваше величество може би забравя, че подобно бижу струва пари и че дори след сто години колието ще има своята цена както и днес.
— Дайте ми един милион и петстотин хиляди ливри, графиньо — подхвърли, усмихвайки се пресилено, кралицата, — и ще видим.
— Ако ги имах! — възкликна Жана. — О!
Кралицата млъкна. Многото думи понякога струват по-малко, отколкото едно замълчаване.
Бьомер и Босанж прибираха и заключваха своите диаманти почти четвърт час, но напразно — кралицата не помръдна. По развълнувания й вид, по нейното мълчание личеше, че въздействието е било силно, а борбата — мъчителна. Както правеше обикновено в досадни минути, тя протегна ръка към една книга и прелисти, без да чете, няколко страници.
Бижутерите се сбогуваха.
— Ваше величество отказва ли се? — попитаха те.
— Да… е, да — въздъхна кралицата и този път я чуха всички.
Те излязоха.
Жана видя как Мария-Антоанета нервно стъпка велурената възглавница под краката си. „Тя страда“ — помисли си убедена графинята. Изведнъж кралицата стана, направи един кръг из стаята и като се спря пред Жана, чийто поглед я хипнотизираше, каза рязко:
— Графиньо, изглежда, кралят няма да дойде. Нашата молба ще се отложи за следващата аудиенция.
Жана поздрави почтително и се оттегли към вратата.
— Ще помисля за вас — добави доброжелателно кралицата.
Жана докосна с устни ръката на Мария-Антоанета, сякаш полагаше на нея сърцето си, и после излезе, като остави кралицата, обхваната от тъга и смут. „Тъга от безсилието, смут от желанието — каза си Жана. — И тя е кралица! О, не, тя е жена!“ Графинята излезе.
42.
Две амбиции, които искат да се представят за две любови
Жана също бе жена, без да е кралица. Стана така, че щом влезе в колата си, Жана сравни красивия дворец във Версай, богатата и великолепна мебелировка със своя четвърти етаж на улица „Сен Жил“, чудесните лакеи — със своята стара слугиня. Но скромната мансарда и старата слугиня почти веднага потънаха в сянката на миналото като един призрак, който не съществува вече, който никога не е съществувал, и Жана видя малката си къща в предградието „Сент Антоан“, изящна, хубава и удобна, както бихме казали сега, с не толкова добре облечени лакеи като лакеите във Версай, но също така почтителни и покорни.