Колието на кралицата

Жана кимна утвърдително.

— Три часа! — повтори, усмихвайки се, кардиналът. — Колко много неща може да каже за три часа една умна жена като вас.

— О, отговарям ви, монсеньор, че не съм загубила времето си.

— Обзалагам се, че през тези три часа — опита се да добави кардиналът — и за минута не сте помислили за мен.

— Аз не само мислех за вас, а нещо повече.

— Какво направихте?

— Аз говорих за вас.

— Говорили сте за мен и на кого? — попита прелатът, сърцето му заби по-бързо, а в гласа му въпреки самообладанието личеше вълнение, което той не можа да прикрие.

— Естествено на кралицата.

След тези толкова ценни за кардинала думи Жана нарочно не погледна принца, сякаш отдаваше малко значение на въздействието им върху него. Господин Дьо Роан се вълнуваше много.

— Хайде, скъпа графиньо — каза той, — разкажете ми всичко. Аз наистина се интересувам какво става с вас, не искам да ми спестите и най-малката подробност.

Жана се усмихна — известно й беше от какво точно се интересува кардиналът. Наистина за един ден Жана дьо ла Мот беше осведомена за всички нещастия на кралицата и за всички слабости в кралството. Господин Дьо Роан, изглежда, запомняше от разказа само това, което кралицата бе казала за Жана.

Жана пък наблягаше в изложеното от нея само върху онова, което кралицата бе казала за господин Дьо Роан. Едва бяха приключили разговора си, когато същият лакей влезе и съобщи, че вечерята е сервирана. Жана покани с леко кимване кардинала. Кардиналът отговори също с кимване.

Той хвана подръка домакинята, която бързо бе привикнала на знаците на внимание, и те минаха в трапезарията. Когато привършиха вечерята и прелатът вече бе отпил глътки от чашата на надеждата и любовта, предоставена му чрез разказите, често прекъсвани и подновявани от тази вълшебница, той се увери накрая, че може да разчита на тази жена, която държеше в ръцете си сърцата на властниците. Той забеляза с изненада, примесена и с внезапен страх, че вместо да кара да я оценят, както прави всяка желана жена, от която имат нужда, тя предугажда желанията на своя събеседник. Кардиналът, самият той благородник, станал подвластен на това превъзходство, дори не се опита да й противостои.