Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Господин Дьо Роан се изчерви и излезе смутен, но щастлив, като всеки, който се разорява, завладян от някаква страст.
На следващия ден господин Бьомер се отправи потиснат към португалското посолство. Точно когато щеше да почука на вратата, господин Бозир приемаше от канцлера Дюкорно отчет за разходите. Посланикът дон Мануел де Суза обясняваше на своя съдружник, камериера, нов план. От последното посещение на господин Бьомер сградата на улица „Жюсиен“, в която беше посолството, бе претърпяла много промени. Целият персонал, слязъл от двете пощенски коли, вече се беше устроил според различните длъжности, които той трябваше да изпълнява в сградата на новия посланик. Трябва да се отбележи, че при разпределянето на ролите, които изпълняваха изключително добре, съдружниците участваха лично във всяка смяна, което им даваше възможност сами да наблюдават всичко, което засягаше техните интереси, а това ги правеше по-уверени дори и в много трудни минути.
Възхитен от досетливостта на слугите, господин Дюкорно се удивляваше в същото време, че посланикът обръща твърде малко внимание на националните предпочитания, като бе взел на работа в посолството все французи — от първия секретар до последния камериер. Така че когато определяха сумите с господин Бозир, разговорът им бе изпълнен с похвали за шефа на посолството.
— Хората от рода Суза — казваше Бозир — не са от онези закостенели португалци, които се придържат към живота от четиринадесети век, каквито има много в нашите провинциални градове. Не, това са странстващи рицари, богати, с милиони, които, ако поискат, могат да станат крале.
— Но те нямат такова желание — каза остроумно господин Дюкорно.
— А има ли смисъл, господин канцлер? С милионите и с титлата принц те не са ли равни на краля?
— О, това са философски разсъждения, господин секретар! — каза изненадан Дюкорно. — Не очаквах да чуя егалитаристични принципи от устата на един дипломат.
— Ние правим изключение — отговори Бозир, леко подразнен от неговата изостаналост. — Без човек да е волтерианец или да поддържа принципите на Русо, той познава философските схващания, известни са му естествените теории за несъответствието между условията и силите.
— Знаете ли — извика внезапно канцлерът — колко е благоприятно, че Португалия е малка страна.
— Защо?
— Защото с такива хора по върховете тя щеше да се разрасне бързо, господине.
— О, вие ни ласкаете, скъпи канцлере! Ние не правим философска политика. Това е нещо специално, но малко приложимо. А сега да прекъснем разговора. И така, в касата, както казвате, има сто и осем хиляди.
— Да, господин секретар, сто и осем хиляди ливри.
— А няма ли дългове?
— Никакви.
— Чудесно. Дайте ми, моля, бордерото!
— Ето го. За кога е определено представянето, господин секретар? Ще ви кажа, че в квартала умират от любопитство, носят се най-различни приказки и вече ни тревожат.
— А!
— Да, от време на време около дома бродят хора, на които им се иска вратата да е стъклена.
— Хора! — каза Бозир. — Хора от квартала ли?
— И други. О, мисията на господин посланика се пази в тайна, вие добре разбирате, че полицията скоро ще се впусне да узнае причините…
— И аз така мисля — отвърна доста разтревожен Бозир.
— Елате, господин секретар… — каза Дюкорно и заведе Бозир до решетката на прозореца. Той се отваряше към една стена, която съединяваше двете крила на сградата. — Ето, виждате ли онзи човек, облечен в мръсен кафяв сюртук?
— Да, виждам го.
— Как гледа, а?
— Наистина. Какъв мислите, че е този човек?
— Откъде да знам, аз… Може да е шпионин на господин Дьо Кросън.
— Възможно е.
— Казано между нас, господин секретар, господин Кросън не е от класата на господин Дьо Сартин. Познавахте ли господин Дьо Сартин?
— Не, господине!
— О, той да ви е разкрил досега десет пъти. Вярно, вие вземате предпазни мерки…
Позвъни се.
— Господин посланикът звъни — каза бързо Бозир, на когото този разговор започваше да става неудобен.
Той отвори изведнъж вратата и блъсна с двете крила двама служители — единия с писалка на ухото, другия с метла в ръката. Те счетоха, че разговорът е дълъг, и искаха да участват в него, макар и само като подслушват. След като се ръкува с двама свои приятели и съучастници, застанали встрани, Бозир се качи при посланика.
44.
Господин Дюкорно не разбира нищо от онова, което става
Дон Мануел де Суза не бе жълт както обикновено, тоест беше зачервен. Той току-що бе имал мъчително обяснение с господин командора. Обяснението още не бе завършило. Когато влезе Бозир, двата петела си скубеха последните пера.