Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Елате, господин Дьо Бозир — каза командорът. — Помирете ни!
— За какво? — попита секретарят и след като размени поглед с посланика, неговия истински съюзник, зае позата на съдия.
— Знаете — каза камериерът, — че господин Бьомер трябва да дойде днес да сключи сделката за колието.
— Знам.
— И че трябва да му наброим сто хиляди ливри.
— И това зная.
— Тези сто хиляди ливри са собственост на сдружението, нали?
— Кой го оспорва?
— А господин Дьо Бозир смята, че съм прав — каза командорът, обръщайки се към дон Мануел.
— Чакайте, чакайте — рече португалецът.
— Аз казвам, че сте прав — продължи Бозир, — що се отнася до стоте хиляди ливри, които са на съдружниците.
— Е, добре, тогава касата, в която са заключени парите, не бива да остава в канцеларията, която е до стаята на господин посланика…
— Защо? — попита Бозир.
— …а господин посланикът — продължи комендантът — трябва да даде на всеки по един ключ от касата.
— Не! — възрази португалецът.
— Какви са вашите съображения? — попита Бозир.
— На мен не се доверяват — продължи португалецът, като гладеше наскоро избръснатата си брада. — Защо пък аз да вярвам на другите? Струва ми се, че ако започнат да ме обвиняват, че ограбвам сдружението, аз пък мога да заподозра, че сдружението иска да ме окраде. Ние се преценяваме един друг.
— Добре — добави камериерът, — но точно затова са еднакви правата ни.
— Тогава, скъпи ми господине, ако искате да постигнете равенство, трябва да решите, че всеки от нас на свой ред ще играе ролята на посланик. Може да е по-малко правдоподобно пред очите на хората, но съдружниците ще се успокоят. Това е всичко, нали?
— Освен това, господин командор — прекъсна го Бозир, — вие не постъпвате като съдружник. Сеньор Мануел няма ли безспорното предимство, че е измислил всичко?
— А, да… — добави посланикът. — Господин Дьо Бозир също има дял.
— О! — възрази командорът. — Веднъж даден ход на една работа, вече не се отдава значение на предимствата.
— Съгласен съм, но продължаваме да внимаваме в ходовете — отвърна Бозир.
— Не идвам сам да правя това възражение — тихо и малко засрамен каза командорът. — Всичките ни другари мислят като мен.
— И грешат — възрази португалецът.
— Грешат — повтори Бозир.
Командорът повдигна глава.
— Самият аз сбърках — каза той ядосан, — че искам мнението на господин Бозир. Секретарят не може да не се разбира с посланика.
— Господин командор — възрази с учудващо хладнокръвие Бозир, — вие сте мерзавец, на когото ми се иска да отрежа ушите, ако още имате уши. Май прекалено често са ги подрязвали.
— Моля? — изправи се командорът.
— Говорим си съвсем спокойно в кабинета на господин посланика — каза Бозир — и можем да обсъдим работата си по семейному. Обаче вие току-що ме обидихте, че се споразумявам с дон Мануел.
— Вие ме обидихте също — добави студено португалецът, подкрепяйки Бозир.
— Става дума да се изясним, господин командор.
— О, аз не съм самохвалко! — извика камериерът.
— Виждам го добре — отговори Бозир. — В крайна сметка ще ви натупаме, командоре.
— Помощ! — извика камериерът, вече сграбчен от любовника на госпожица Олива и почти удушен от португалеца.
Но тъкмо когато двамата шефове се канеха да си отмъстят, звънецът отдолу извести, че влиза някакъв посетител.
— Да го пуснем — каза дон Мануел.
— Да, да изпълнява длъжността на лакей — добави Бозир.
— Другарите ще узнаят какво стана — отвърна командорът, като слагаше в ред дрехите си.
— О, кажете, кажете им каквото искате! Знаем какво да им отговорим.
— Господин Бьомер! — извика отдолу вратарят.
— Ето, всичко свърши, скъпи командоре — каза Бозир, като леко плесна по тила своя неприятел. — Няма да имаме вече спорове за стоте хиляди ливри, защото ей сега ще изчезнат с господин Бьомер. Бъди послушен, господин камериер!
Командорът излезе, ръмжейки, и прие смирен израз, за да въведе по подобаващ начин бижутера от кралския двор. В промеждутъка от излизането на командора до влизането на Бьомер Бозир и португалецът си намигнаха повторно, също така многозначително като първия път. Бьомер влезе, следван от Босанж. Двамата имаха смирен и смутен вид, което изтънчените наблюдатели от посолството веднага забелязаха. Докато заемаха предложените им места, Бозир продължи наблюденията си, следейки с поглед дон Мануел, за да поддържа връзка. Мануел запази важното си и официално държане.