Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
И когато накрая се строполи в леглото, последната му полусъзнателна мисъл беше, че усложнения ще има.
79.
Закуската беше късно и Морисън откри, че е сервирано за двама. Само Боранова се присъедини към него.
Изпита слабо разочарование, понеже очакваше да види София Калинина, но не попита за нея. Имаше други, по-важни въпроси.
Боранова изглеждаше изморена, като че ли не беше си доспала, но въпреки това изражението й беше щастливо. Може би щастлива беше твърде силна дума. По-скоро изглеждаше доволна.
— Снощи дълго разговарях с коменданта и осъществих двустранна видео-връзка с Москва. Добре защитена. Разговарях лично с другаря Рашкин, който явно беше извънредно доволен. Не обича много показността, но ми каза, че е следил вчерашните събития и докато връзката с нас е била прекъсната, не е могъл нито да яде, нито да прави нещо друго, освен да се разхожда напред-назад. Може би преувеличаваше. Каза дори, че се е разплакал от радост, когато научил, че сме в безопасност и затова съм склонна да му повярвам. Потайните хора могат да бъдат емоционални когато бента се отприщи.
— Звучи добре за вас, Наталия.
— Не само за мен, но и за целия проект. Разбирате, предполагам, че съгласно графика не планирахме изследване на живо човешко тяло през следващите пет години. Факта, че успяхме да го направим с напълно неподходящ кораб и се върнахме живи е голям успех. Дори бюрократите в Москва разбират под какво напрежение работихме.
— Съмнявам се, че наистина постигнахме целите си.
— Имате предвид мислите на Шапиров? Това, разбира се, беше само една мечта на Юрий. Всъщност имахме късмет, че ни накара да преследваме мечтата му. Иначе никога не бихме се впуснали в подобно пътешествие. Провалът на тази мечта не засенчва успеха ни. Ако се бяхме провалили щеше да има много критики за безразсъдството, с което сме се решили на подобен опит. Но сега ние сме първите хора, влезли в живо човешко тяло и успели да се върнат живи. В историята ще остане записано, че първи са били Съветите. Още доста години няма да има подобен чужд успех. Съветските лидери го разбират добре и са много доволни. Ще бъдем подсигурени с пари за проекта за дълго, ако от време на време организираме по някой показен успех.
Боранова се усмихна широко, Морисън й кимна и вежливо се усмихна в отговор. Отряза от омлета с шунка, който беше поръчал и попита:
— Дали ще бъде дипломатично да се наблегне, че в екипажа е имало и един американец? Изобщо някъде споменава ли се за мене?
— Е, Албърт, не ни смятайте за толкова лоши. Обърнахме специално внимание на подвига ви при завъртането на кораба с голи ръце и с риск за живота.
— А смъртта на Шапиров? Надявам се, че няма да обвинят нас?
— Смъртта му беше неизбежна. Всички знаят, че го поддържахме жив само с помощта на съвременни медицински методи. Съмнявам се, че в докладите ще бъде обърнато голямо внимание на този факт.
— Във всеки случай кошмара приключи.
— Кошмара ли? Изчакайте месец-два и ще видите как ще се превърне в вълнуващ епизод, за който ще си спомняте с удоволствие.
— Съмнявам се.
— Ще видите. Ако доживеете да видите други подобни пътешествия, ще имате възможността да казвате: „Да, но аз участвах в най-първото“ и никога няма да се уморите да разказвате тази история на внуците си.
„Това е началото“, помисли си Морисън. На глас заяви:
— Виждам, че допускате, че някой ден ще видя внуците си. Наталия, какво ще стане с мен след като приключим със закуската?
— Ще излезете от Пещерата и ще се върнете в хотела.
— Не, не, Наталия. Искам да знам повече. Какво следва след това? Предупредих ви, че ако смятате да огласявате миниатюризационния проект и да организирате парад на Червения площад, аз няма да участвам.
— Изобщо не става дума за паради. Все още сме далече от огласяването, макар и да сме по-близо до него, отколкото бяхме онзи ден.
— Тогава нека да задавам открито въпроса си. Искам да се върна в Съединените щати. Веднага.
— Веднага щом е възможно. Предполагам, че ще има натиск от страна на вашето правителство.
— Надявам се — сухо рече Морисън.
— Няма да поискат да се върнете, преди да сте имали възможността да ни помогнете или — очите й го погледнаха доста строго, — от тяхна гледна точка, да ни шпионирате. Но след като свършихте своята работа, а аз съм сигурна, че имат начин да го узнаят, те ще поискат връщането ви.
— А вие трябва да ме изпратите обратно. Обещавахте го много пъти.
— Ще спазим обещанието си.
— И няма нужда да мислите, че съм ви шпионирал. Не видях нищо освен онова, което пожелахте да ми покажете.