Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла също си мислеше, че копането е било голямо. Тя беше копала трапове и капани и разбираше колко много труд е нужен за това, но изпитваше и любопитство.
— Как правите такъв голям изкоп, Талут?
— Ами, как се прави изкоп? Използваме кирки, за да разбием глинестата почва и лопати за изтребване на пръстта. Изключение правят само плътните чимове на повърхността. Тях ги отделяме с помощта на подострения ръб на плоска кост.
Озадаченият и вид показваше, че не го разбира. Талут си помисли, че тя вероятно не знае названията на сечивата на неговия език. Той излезе навън и след малко се върна с няколко инструмента. Те всички имаха дълги дръжки. Към една от тях беше прикрепено ребро от мамут, единият край на което бе наточен и превърнат в остър резец. Приличаше на мотика с дълга и извита долна част. Айла огледа инструмента внимателно.
— Мисля, че е като пръчка за копаене — каза тя и погледна Талут за потвърждение.
— Да, това е кирка — усмихна се Талут. — Понякога и ние използваме заострени пръчки за копаене. Когато бързаш, те се правят по-лесно, но с това работата е по-спорна.
След това и показа лопата, направена от широката долна част на гигантски еленов рог, разцепена по дължина през порестата сърцевина, а след това оформена и заострена. Използваха се рога на млади животни; рогата на възрастните гигантски елени стигаха до единадесет фута на дължина и бяха прекалено големи за тази цел. Дръжката беше закрепена чрез здрава връв, прекарана през три двойки дупки, пробити по протежение на централната част. Инструментът се използваше, обърнат с порестата част надолу, не за копаене, а за изгребване и изхвърляне на фината льосова почва, разровена от кирка, или, когато поискаха — за сняг. Талут държеше и друга лопата, още по-дълбока, изработена от парче, отлюспено от външната част на мамутски бивник.
— Това са лопати — осведоми я Талут за названията на инструментите.
Айла кимна. Тя бе използвала парчета от кости и рога по твърде подобен начин, но нейните лопати нямаха дръжки.
— Доволен съм, че след като тръгнахте, времето се задържа хубаво няколко дни — продължи водачът. — Само че изкопът не стана толкова дълбок, колкото го правим обикновено. Долният земен пласт вече се е втвърдил. Догодина, когато се върнем от Лятното събиране, можем да го изкопаем по-дълбоко и да направим няколко хранилищни ями, а защо не и сауна.
— Нали се канехте пак да идете на лов като се оправи времето? — поинтересува се Джондалар.
— Ловът на бизони беше много успешен, пък и Мамут няма голям късмет в Търсенето. Единственият дивеч, който успява да открие са няколкото бизона, които ни се изплъзнаха, а само за тях не си заслужава да се излиза на лов. Вместо това решихме да изградим пристройката, за да осигурим място за конете, тъй като Айла и кобилата и ни помогнаха толкова много.
— Кирка и лопата облекчават работа, Талут, но все пак си е труд… много копаене — отбеляза Айла изненадана и малко разчувствана.
— Работихме с много хора, Айла. Почти всички харесаха идеята и искаха да помогнат… за да се почувстваш като в свой дом.
Изведнъж младата жена бе обзета от силно чувство и тя затвори очи, за да удържи напиращите сълзи на благодарност. Джондалар и Талут забелязаха състоянието и и извърнаха глави, за да не я притесняват.
Джондалар огледа стените, все още заинтригуван от начина на тяхното изграждане.
— Изглежда, че сте копали и между платформите — забеляза той.
— Да, за главните подпори — отвърна Талут и посочи шестте огромни мамутски бивника, закрепени с вклинени в основата по-малки парчета кости — части от гръбначен стълб и кокалчета от пръсти — и с върхове, обърнати към центъра. Бяха разположени на равни интервали край стената от двете страни на четирите мамутски бивни, които оформяха входа. Здравите, дълги и извити бивни бяха главни елементи в конструкцията на землянката.
По-нататъшният разказ на Талут от Ловците на мамути за начина на изграждане на полувкопаната землянка още повече порази Айла и Джондалар. Той бе много по-сложен, отколкото и двамата си бяха представяли. На половината разстояние между центъра и подпрените с бивни стени имаше шест дървени пилона — стесняващи се към върха дървета с обелена кора, завършващи с чатали. Околовръст, от външната страна на пристройката, имаше изправени черепи на мамути, прикрепени към брега с помощта на раменни, тазови и гръбначни кости, както и на няколко стратегически разположени ребра и кости на крака. Горната част на стената, състояща се главно от плешки, тазови кости и по-малки бивни от мамути, се сливаше с покрива, подкрепян от дървени греди, разположени напреко и надлъжно между външния кръг от бивни и вътрешния кръг от пилони. Мозаечно подредените кости, всяка, от които бе внимателно подбрана, а понякога и подходящо оформена, бяха вклинени една в друга и привързани към яките бивни, образувайки извита стена, чиито части влизаха една в друга подобно на пасващи си парчета от картинна мозайка.