Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
За по-сигурно Мосад осигури за операцията двама мъже със съвсем различни способности. Единият бе катца, който работеше във Великобритания под името Тов Леви. Другият бе палестински информатор с кодовото име Абу. Палестинецът беше вербуван, след като от Мосад го бяха хванали да отклонява средства от фонда на ООП, за който отговаряше в едно от градчетата по израелско-йорданската граница. Мосад го заплаши, че анонимен източник винаги може да доведе престъплението му до знанието на кмета на града, което щеше да предизвика неминуемо смъртта му, и по този начин го принудиха да замине за Лондон. Снабдиха го с фалшиви документи, според които той трябваше да се представя за бизнесмен, както и с подобаваща сума джобни пари, за да може да изпълнява безпроблемно ролята си на човек, който живее нашироко. За негов инструктор беше назначен Тов Леви.
Абу идеално отговаряше на класическата дефиниция на Узи Махнаими, бивш служител на израелското разузнаване, за това, какъв трябва да бъде един агент: „Прекарвате с него часове, дори дни; учите го на всичко, което знаете; преминавате заедно с него курсовете на обучение; помагате му, общувате с него, разглеждате заедно семейните му албуми, знаете имената и възрастта на всяко едно от децата му. Ала агентът не е човешко същество и никога не бива да го възприемат по този начин. Агентът е само оръжие, средство за постигане на целта подобно на автоматите «Калашников» — нещо подобно. Ако се наложи да го изпратите на бесилото, не трябва дори и за миг да се замисляте над това. Агентът е само шифър, никога човек.“
Абу играеше до съвършенство ролята си и за кратко време се превърна в позната фигура в игралните зали в Мейфеър. Заради успеха, който бележеше, сексуалните му апетити и алкохолните му пристрастия бяха толерирани. Абу успя да проникне в свърталищата на търговците на оръжие и техните богати спонсори от ООП, като по този начин снабдяваше Мосад с информация, позволяваща на службата да нанася безпогрешно удари срещу най-големите си врагове. Петнадесет членове на ООП бяха убити от Мосад само за няколко седмици благодарение на информацията на Абу.
Някои от срещите му с Тов Леви бяха в баровете или ресторантите на хотел „Хилтън“ на Парк лейн. Там работеше една ирландка от Дъблин на име Ан-Мари Мърфи.
Подобно на мнозина други тя се беше изкушила да прекоси Ирландско море заради възможността да припечелва повече в Лондон. Успя обаче да си намери работа единствено като камериерка. Заплащането беше ниско, а работното време продължително. Малкото си свободно време Ан-Мари прекарваше из баровете в района Шепърдс буш, който от край време се славеше като убежище на ирландски изгнаници. Присъединяваше се към бунтовните песни над чаша „Гинес“. После се прибираше в самотната си стая, за да се подготви за поредния дълъг ден, през който щеше да сменя чаршафи, търка бидета и тоалетни чинии и да излъсква всяка една хотелска стая с прословутата за „Хилтън“ прецизност. Беше се озовала в задънена улица, за кариера не можеше да става и дума.
Малко преди Коледа на 1985 година, почти разплакана от перспективата да прекара сама празника в град, толкова различен от изпълнения с веселие Дъблин, по който често бленуваше, Ан-Мари се запозна случайно с тъмнокож арабин, който й се стори много красив. Облечен в копринен костюм, с лъскава вратовръзка, той излъчваше състоятелност. Когато й се усмихна, тя му отвърна. Името му беше Незар Хиндави и се падаше далечен братовчед на Абу. Хиндави беше на тридесет и пет години, но спести на Ан-Мари малко от възрастта си. Каза й, че също като нея е на тридесет и две. Но това беше само началото на лъжите, които тепърва щеше да изрече пред тази доверчива и наивна жена.
Запознаха се в един бар, в непосредствена близост до Би Би Си и театъра на Шепърдс буш грийн. Никога преди това не беше посещавала този бар и остана изненадана, когато откри Хиндави сред червенобузестите строителни работници, от чийто акцент се разбираше, че са дошли от всички краища на Ирландия. Изглежда, Хиндави познаваше много от хората там, тъй като отвръщаше на грубите им шеги и не им отстъпваше по нищо, когато дойдеше неговият ред.
Седмици наред Хиндави посещаваше бара с надеждата да установи контакти с ИРА. Абу му беше поставил тази задача, макар да не бе му обяснил защо е необходимо това. Неколкократните опити на Хиндави да поведе разговор за политическата ситуация в Ирландия бяха безцеремонно прекъснати от мъжете, които се интересуваха единствено от това дали халбите им с бира са достатъчно пълни. Що се отнасяше до Хиндави, планът, който Абу замисляше, щеше да остане тайна за него. Пристигането на Ан-Мари също му даде повод за размисъл.