Тайната история на Мосад

Малко след шест и тридесет сутринта „Атавариус“ се появи на хоризонта. Бойните кораби се разгърнаха като по учебник и нападнаха търговския кораб от двете страни, обстрелвайки по фланговете корпуса и палубата с ракети. Командосите отвърнаха на огъня. Тежкото им въоръжение обаче все още беше под палубата, а автоматите им не можеха да се сравняват с мощната огнева сила на израелците. Минути след като „Атавариус“ беше подложен на огън, екипажът и командосите започнаха да напускат кораба. Някои от тях бяха застреляни, преди да успеят да се гмурнат в морето.

Равносметката беше двадесет убити командоси и членове на екипажа. Телата на всички бяха намерени. Осем оцелели бяха взети в плен. Преди военните кораби да отплават обратно за Израел, те потопиха „Атавариус“ с ракети, чиито бойни глави бяха заредени с най-мощни експлозиви.

Телата на убитите бяха погребани в пустинята Негев без траурна церемония. Пленниците бяха осъдени тайно на дълги години затвор. По време на разпитите всички изтъкнаха ролята на Сирия като главна движеща сила на заговора. Но вместо да подготви ответно нападение срещу съседната държава, израелското правителство по настояване на Мосад запази инцидента в тайна. Психолозите на Мосад предрекоха, че изчезването на кораба заедно с екипажа и пътниците му ще се използва като повод за активни и внушаващи все по-голям страх спекулации в средите на групировките на ООП в Сирия. Мосад предупреди министър-председателя Перес, че след провала на операцията терористите със сигурност ще се опитат да подобрят репутацията си пред своите сирийски благодетели.

Междувременно палестинците продължаваха да сипят огън и жупел срещу Арафат и да приветстват жестоката война, която се водеше срещу него от някогашния му съмишленик Абу Нидал. Отдавна смятания за „майстор на изненадите“ в терористичните акции Нидал и Арафат имаха разногласия относно тактическите цели.

Арафат постепенно започваше да проумява, че движение, което разчита единствено на тероризма, е обречено на гибел. Затова се нуждаеше от политическа програма и от дипломатически опит. В последните си публични изявления Арафат се опитваше да демонстрира разум, което му спечели подкрепата на Вашингтон в поетия от него нов път. В Израел обаче не приемаха думите на Арафат за чиста монета. Според Абу Нидал те говореха единствено за предателство на отстояваните от него позиции за същинския, неподправен тероризъм.

Нидал изчакваше удобен случай в продължение на месеци. Когато разбра за провала на мисията на „Атавариус“ и че корабът е бил унищожен и всякакви следи — заличени, той реши, че е настъпил подходящият момент да напомни на Израел за съществуването си. С мълчаливото съгласие на своите покровители от сирийското разузнаване Абу Нидал нанесе удар с поразяващ ефект. През декември 1985 година на летищата в Рим и Виена негови стрелци откриха огън срещу безпомощни коледни туристи. За броени секунди на терминалите на „Ел Ал“ на двете летища бяха убити деветнадесет пътници, сред които и петима американци. Как тези терористи бяха успели да минат незабелязано покрай италианската полиция и да постигнат целта си? А какво е правила охраната на „Ел Ал“?