Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Изтребителите, заемали позиции от двете страни на лиърджета, предизвикаха паника сред четиринадесетте пътници, и то напълно основателно. Четири месеца преди това, на 1 октомври, четвъртък, 1985 година, израелски бомбардировачи F–15 бяха унищожили главната квартира на ООП, разположена югоизточно от Тунис, а това изискваше прелитане в двете посоки общо на близо пет хиляди километра, зареждане с гориво във въздуха и безпогрешна разузнавателна дейност, което караше целия арабски свят да тръпне от страх.
Това внезапно въздушно нападение бе в отговор на убийството на трима израелски туристи на средна възраст от стрелци на ООП, докато се припичали на късното лятно слънце на яхтата си в кипърското пристанище Ларнака броени дни преди това. Убийствата бяха извършени на Йом Кипур и много израелци си припомниха избухването на войната в Деня на изкуплението, когато цялата нация се беше оказала неподготвена както тези туристи.
Въпреки изминалите четири десетилетия на тероризъм убийствата предизвикаха паника и страх сред израелците — на туристите беше разрешено да останат на борда на яхтата и да напишат прощални писма, преди да бъдат разстреляни. Първа била убита жената — простреляна смъртоносно в корема. Двамата й спътници мъже били заставени да изхвърлят тялото й зад борда. После, един след друг, и двамата получили по един куршум в тила.
По време на черната пропагандна война, която дълго време беше отличителен белег на съперничеството между разузнавателната служба на ООП и на Израел, палестинците твърдяха, че жертвите са били агенти на Мосад, изпълняващи специална мисия. ООП успя да представи своята версия толкова убедително, че няколко европейски вестника дори идентифицираха жената като една от заловените агентки по време на аферата „Лилехамер“ през 1973 година. Въпросната жена беше още жива, но отдавна вече не работеше за Мосад.
След този случай арабският печат постоянно отправяше потресаващи предупреждения, на които Израел трябваше да отвръща. Много от историите бяха подхвърлени от отдела за водене на психологическа война на Мосад, за да държат в напрежение милиони араби.
Пасажерите на лиърджета, които само преди броени часове бяха подкрепили унищожаването на Израел на конференцията в Либия, сега се изправиха срещу мрачното лице на врага си. Един от бомбардировачите наклони криле — сигналът „последвай ме“, познат на пилотите по цял свят. За да направи още по-ясно посланието си, един от израелците посочи с облечената си в ръкавица ръка напред и надолу към Галилея. Жените на борда на самолета започнаха да плачат истерично, а някои от мъжете сплетоха молитвено ръце. Други се взираха невиждащо пред себе си в очакване на гибелта си. Всеки от тях беше наясно, че такава възможност е напълно реална. Проклетите неверници щяха да ги прехванат насред небесната шир и те не можеха да им попречат.
Един от израелските бомбардировачи произведе предупредителен изстрел, за да сигнализира на капитана на лиърджета да не прави опити да се свързва и да иска помощ от сирийските ВВС, чиито изтребители можеха да долетят за броени минути. Паниката на пасажерите нарасна. И тях ли щеше да ги сполети съдбата на безброй други герои, загинали за арабската кауза?
Само месец преди въздушното нападение над Тунис един патрулиращ израелски катер с агенти на Мосад на борда си беше спрял за проверка малък кораб на име „Опортюнити“, изпълняващ редовен рейс от Бейрут за Ларнака. От трюма измъкнаха Фейсал Абу Шарах, терорист, спечелил си кървава слава. Той беше прехвърлен като вързоп на патрулния катер и това беше само прелюдия към последвалия безмилостен разпит в Израел, бързия процес и присъдата за дълги години затвор. Бързината и дързостта на операцията още повече затвърдиха славата на Израел в арабския свят като непобедима държава.
Подобни инциденти се случваха често. В тясно сътрудничество с малкия, но изключително добре обучен флот на Израел Мосад успя да прехване няколко кораба и да арестува пасажери, заподозрени в терористична дейност. Дългата средиземноморска брегова ивица на Израел не беше единственият район, който изискваше изключителна бдителност. Червено море бе също опасна зона. Един от агентите на Мосад в Йемен осигури информацията за организирането на операция за осуетяване на заговор на ООП рибарска лодка с експлозиви на борда да прекоси Червено море до израелския курорт Ейлат и да се възпламени близо до брега, където бяха разположени множеството хотели. Израелска канонерка пресрещна рибарската лодка и плени двамата камикадзе, преди да успеят да осъществят намеренията си.