Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Из цяла Европа бяха мобилизирани „оцелелите шпиони“ на Рафи Ейтан. Катци претърсваха цялата територия от Испания до Швеция. Под тревога бяха вдигнати саяними в десетки страни — на лекарите беше казано да стоят нащрек, в случай че Дико се нуждае от медицинска помощ или от консултация с пластичен хирург за промяна на външността му. Портиерите в хотелите в Сен Мориц и Монте Карло се оглеждаха за него. Служителите в агенциите за даване на коли под наем от Мадрид до Мюнхен бяха инструктирани да докладват, ако той наеме кола, а персоналът от самолетните агенции трябваше да се обади, в случай че Дико си купи билет. Саяними, работещи за всички компании за кредитни карти, проверяваха дали той не използва картите си. Сервитьорите бяха запомнили описанието му, моделиерите — мерките му, а шивачите на ризи — размера на яката му. Обущарите от Рим до Париж бяха информирани за особеностите на краката на Дико, номер дванадесет, който винаги носеше правени по поръчка обувки. Робърт Максуел трябваше да се свърже с познатите си сред африканските дипломати в Лондон и да съобщи, ако чуе нещо за местонахождението на Дико. И той, както и всички останали, удари на камък.
Въпреки това Адмон реши, че Дико се крие в Лондон (градът бе рай за нигерийските противници на новия режим), и командирова най-способните си катци там. С тях пристигнаха и агенти на нигерийските служби начело с майор Мухамад Юсуфу. Те наеха апартамент на Кромуел Роуд, а катците избраха стаи в хотели, посещавани от африкански туристи.
Две групи агенти работеха независимо една от друга в доста многобройната нигерийска общност. Хората на Юсуфу се представяха за бежанци от новия режим, а катците — за симпатизанти на стремежите на чернокожите африканци да свалят режима в ЮАР. Постепенно те ограничиха търсенето в Западен Лондон в района около Хайд парк, където живееха в изгнание много богати нигерийци. Започнаха да преглеждат избирателните списъци, до които имаше свободен достъп в районите на кметството. Всеки път обаче удряха на камък.
Седем месеца след бягството си от Лагос Дико най-накрая се появи. На 30 юни 1984 година един катца, който шофираше по натоварената пътна артерия Куйнсуей, недалеч от Бейзуотър роуд, забеляза мъж с описанието на Умару Дико. Той изглеждаше остарял и отслабнал, но широкото му лице и черните като въглени очи не можеха да бъдат сбъркани, затова катцата не се подвоуми.
Намери място за паркиране и проследи пеша Дико близо до една къща на Дорчестър теръс. Адмон бе уведомен незабавно. Той нареди непрекъснато наблюдение на къщата. През първите три дни на юли 1984 година двама оперативни работници непрекъснато наблюдаваха Дико. Междувременно нигерийците използваха посолството си в Лондон като база за организиране и подготовка на акция по отвличане, наподобяваща операцията на Рафи Ейтан за залавянето на Адолф Айхман.
Необичайното в случая беше, че ключова роля в операцията играеше външен човек — уважаваният лекар Леви-Арие Шапиро, консултант анестезиолог и главен лекар на интензивното отделение в болница „Хашарон“ в Тел Авив. Той беше вербуван от Александър Барак, катца, като заложи на патриотичните чувства на лекаря. Шапиро се беше съгласил да лети до Лондон и да похарчи хилядата долара, дадени му от Барак за медицинско оборудване, между които упойващи средства и интубационна тръба. В Лондон щеше да получи допълнителни инструкции. Шапиро отказа да приеме такса за услугите си, като заяви, че за него е чест да работи за Израел. Друг катца, Феликс Абитол, пристигна в Лондон с полет от Амстердам на 2 юли. Той нае стая в хотел „Ръсел скуеър“. Първата му заповед към ръководителя на нигерийския екип майор Юсуфу беше да наеме каравана. Един от хората на Юсуфу избра яркожълта. И като че ли от този момент нататък планът се задейства.
Късно вечерта на 3 юли товарен самолет 707 на нигерийските авиолинии кацна на летище „Станстед“, петдесет километра североизточно от Лондон. Той пристигнал от Лагос празен. Пилотът съобщи на летищните власти, че очаква дипломатически багаж от посолството в Лондон. С екипажа на самолета пътуваха и няколко човека от нигерийските служби за охрана, които се представиха открито и казаха, че задачата им е да охраняват багажа. За присъствието им бе уведомено специалното звено на Скотланд ярд. През последния месец имаше няколко оплаквания, че военният режим в Лагос заплашва изгнаници в Лондон. Властите забраниха на нигерийските служители от службите за охрана да напускат летището. Като се изключат посещенията до кафенето на терминала, те бяха помолени да останат на борда на самолета.
В късните сутрешни часове на следващия ден яркожълтата каравана напусна гаража в Нотинг хил гейт, нает от един от нигерийците. Зад волана седеше Юсуфу. В задната част до един кош беше приклекнал доктор Шапиро. До него се бяха свили Барак и Абитол. Капитанът на самолет 707 на летище „Станстед“ съобщи по обяд на властите на летището, че излита за Лагос в три часа същия следобед. В митническата декларация беше вписан товар от два коша с „документация“ за Министерството на външните работи в Лагос. Документите осигуряваха дипломатически имунитет и на двата товара.